От „1000 причини да се гордеем, че сме българи“
№ 886
[ad id=“225664″]
Още като дете Стоян Христов заминава с чичо си в Америка и е принуден от малък да работи, за да се издържа. Въпреки това отделя време и за образованието си. След като взема гимназиална диплома, постъпва в Сентлуиският университет, а по-късно се премества във Валпарайзо, Индиана. Завършва през 1922 г. и заминава за Ню Йорк. Там започва работа като преводач и сътрудник на различни издания, в които публикува материали, посветени на Балканския полуостров. През 1928 г. като кореспондент на “Чикаго дейли нюз” се връща в България, където контактува с царя и с редица бележити български писатели и общественици.
[ad id=“263680″]
Христов не спада към кабинетните писатели, а е и изтъкнат американски общественик, чийто авторитет му осигурява депутатско място в Конгреса на щат Върмонт през 1952-1953 г. От 1964 г. в продължение на 12 години заема поста щатски сенатор. До 1973 г. оглавява Комисията по народно здраве и социална помощ, участва и в работата на Комисията по образованието. Впечатлява Сената със своите речи. Стоян Христов е и автор на различни книги, една от които е биографичната повест “Това е моята страна”. Именно тази книга президентът Рузвелт разлиства непосредствено преди смъртта си.
