В края на IV в. (395 г.) Римската империя била разделена на две части – Западна и Източна Римска империя. Император на Западната Римска империя бил Константин Великий, а Източната Римска империя била управлявана от Ликиний. Константин бил ревностен последовател на християнството, а Ликиний изповядвал езически убеждения. Двамата императори сключили помежду си мирно споразумение, което било скрепено и със сватбата на Ликиний със сестрата на Константин – Констанца, която също била християнка. Под нейно влияние Ликиний приел християнската вяра и дори издал няколко закона в подкрепа и защита на християните, но след време се отказал от новоприетите си убеждения и отново започнал гонения срещу християните.
[ad id=“225664″]
В двореца нуждите на императрица Констанца били обслужвани от красива прислужница, на име Глафира. Ликиний се опитвал да я съблазни безуспешно. Отегчена от похотливия император, Глафира напуснала двореца с помощта на императрицата като била наградена щедро от господарката си за своята честност, преданост и доброта. Преоблечена в мъжки дрехи, Глафира напуснала столицата Никомидия и се заселила в Понтийския град Амасия. Един от жителите на града, Квинтий, й разказал, че сред местното население има много последователи на християнството и я запознал с епископ Василий.
[ad id=“263680″]
Узнавайки за причините на нейното преместване, епископът се опасявал от извършване на нови преследвания и издевателства над християните от страна на Ликиний. Възхитена от високите нравствени добродетели на свети Василий, епископ Амасийски, Глафира дарила цялото си имущество за подпомагане изграждането на християнска църква в града и написала до императрица Констанца писмо с молба за финансова помощ. Кореспонденцията попаднала в ръцете на императора.
Заради християнските си убеждения и разпространението им, епископ Василий бил доведен в Никомидия и по нареждане на Ликиний бил затворен в тъмница, подлаган на множество мъчения и накрая бил осъден на смърт чрез посичане с меч. Тленните останки на светеца били пренесени в Амасия и положени в построения от него храм. Паметта на светеца се почита на 26 април.
