От „1000 причини да се гордеем, че сме българи“
№ 892
Съкровището от Малая Перешчепина, най-богатото находище в ранносредновековна Европа, е открито случайно през 1912 г. в пясъчна дюна на брега на р. Ворскла, ляв приток на Днепър (близо до Полтава, Украйна). Находката се състои от около 800 предмета, от които златни – над 20 кг, а сребърни – около 50 кг. Част от съкровището се определя като византийско, а другата – като персийско, изработено най-вероятно в номадски златарски работилници. През 1984 г. Й. Вернер показва изключителната историческа стойност на находката, като я свързва с кан Кубрат.
Хипотезата, че това е гробът на основателя на Велика България, е спорна. По първоначални данни при съкровището не са открити човешки или животински кости, едва през 1963 г. единият от хората, открили находката, заявява, че там е имало такива. Съкровището е с пъти по-голямо от нормалния инвентар на гробниците на който и да е степен владетел, откривано досега. Сред намерените предмети силно впечатление прави красиво изработеният от злато и скъпоценни камъни меч, за който се предполага, че заедно с други дарове кан Кубрат е получил от византийския император.
В древните извори е отбелязано, че императорът провъзгласява Кубрат за почетен патриций – най-високата титла след императора. Днес съкровището от Малая Перешчепина се съхранява в един от най-големите световни музеи – “Ермитажа” (Санкт Петербург, Русия).
