Баща убива 11-месечната си дъщеря – на живо по Фейсбук. Видеото със зловещото престъпление е гледано стотици хиляди пъти. Докъде стигна обществото ни?
Майката на убитото момиченце
Преди броени дни в Тайланд един баща уби 11-месечната си дъщеря. Убийството бе предавано на живо по Фейсбук – от неговия личен профил. Американският концерн изтри видеото, но вече беше твърде късно: то беше гледано стотици хиляди пъти. Шефът на Фейсбук Марк Зукърбърг призна, че социалната мрежа има да върши още много работа.
Убийството е едно от най-тежките престъпления – спор няма. А когато се излъчва на живо по Фейсбук? Прави ли го това още по-тежко престъпление? Едва ли. Но фактът, че подобно отвратително съдържание „се радва“ на публика в интернет, а вероятно служи и за пример за подражание, говори много лошо за нашето общество.
Всичко започва през последните години на Ваймарската република с… радиото и поета и драматурга Бертолт Брехт. Той е бил въодушевен от новата за онова време медия и в свои публикации формулира своята теория за радиото. Според него, за разлика от вестниците и книгите, радиото е трябвало да превърне обмяната на идеи и мисли в двупосочна улица. Брехт пише: „Радиото би било най-великолепният апарат за комуникация в обществения живот, изграден на базата на огромна канална система. Но при положение, че то не само предава, а и приема, т.е. ако даде възможност на слушателите не само да слушат, а и да говорят“.
Навремето обаче властниците в Германия, а и не само там, нямат никакъв интерес да „дадат думата на слушателите“. Около 80 години по-късно концерни като Фейсбук превръщат представата на Брехт за „най-великолепния комуникационен апарат“, изграден на базата на „огромна канална система“ – в случая интернет, в реалност за всеки. Така бяха потвърдени предсказанията на творци като Анди Уорхол и медийния философ Маршъл Маклуън, които бяха уверени, че „в бъдеще всеки ще има шанса да стане известен поне за 15 минути“.
За отвратителното съдържание в мрежата
И преди години имаше дискусионни форуми и блогове, в които всеки само с няколко клика на мишката можеше да стане издател на собственитие си мисли за потенциално огромна публика по целия свят. Потребителите от първите години на интернет съзираха в това, което бе наречено „Web 2.0“, зората на новото демократично съвремие.
Оттогава насам обаче станахме свидетели на неочакван завой по пътя към демокрация в мрежата: в посока към популизма, към насаждането на омраза и към все по-отвратителни постинги. В интернет се появиха омразни писания, както и видеоклипове, показващи реално или инсценирано насилие. Тяхното разпространение ставаше все по-лесно и през изминалите години тези съдържания неизбежно попадаха там, където има най-много читатели и зрители. А именно: в леснодоснъпните Фейсбук и сие.
Само със забрани няма да стане
Няма защо да се питаме какво остана от визионерските идеи на мислителите. Няма защо да се възмущаваме от убийци, които получават своята 15-минутна слава, разпространявайки на живо ужасяващите си престъпления. Не си струва да се възмущаваме и от фирмите, които чрез популярността на подобни чудовищни престъпления печелят пари от реклами. Въодушевени от новата медия, администраторите на Фейсбук и компания създадоха платформи, които почти не могат да бъдат контролирани структурно, количествено и качествено. Нещо, което визионерите не са могли да предположат.
Може да се направи само едно: информациите за всеки единичен случай, които стават известни именно чрез Фейсбук и сие, да се използват за ефикасна борба срещу престъпността. А опитът, който събираме сега в мрежата, да бъде използван за по-съзнателното и по-добро бъдещо развитие на информационното общество. Забраните, контролът и блокирането са само един от възможните пътища. И то: не най-добрият. Защото и убийствата са забранени открай време, но все още ги има…
