Банковото разузнаване (разузнаване чрез слугинчетата)

Неизвестни, любопитни и проучвателни истории от света на бизнеса в миналото. Разузнавачи, агенти двойници, афери. Как се черпят сведения от кухнята на министрите.

[ad id=“225664″]

Разузнаване чрез слугинчетата

Слугинчетата били най-търсените от банковите разузнавачи. При господарите си – банкери, министри, генерални директори или фабриканти – облечени скромно като калфи и работници, с каскети, с разкопчани груби ризи, хубави, млади момчета – банковите разузнавачи се „влюбвали“ в слугинчетата. С тях ходели на „Слугинското хоро“ – горе на Стамболовите ливади. Играели с тях на хорото, черпели  се с боза от просо, разнасяна от бояджии арнаути или дебърлии в хубави, национални носии. И… ставали приятели. Дори някои се сгодявали тайно. Чрез тези наивни слугинчета опитните разузнавачи узнавали тайните на проследяваните от тях семейства: какви са доходите им, как живеят – карат ли се, бият ли се, има ли си госпожата любовник, а господарят – любовница. В знойните летни дни (когато господарите били на морето) „годениците“ гостували на слугинчетата. Влизали в апартаментите, къщите, вилите и проверявали всичко, което ги интересува.

[ad id=“263680″]

И ако богатият търговец на платове г-н Илианов е поискал заем от „Франко – Белж банк“, разузнавачът давал най-точни сведения за неговите възможности: какво печели, какво губи, как живее, колко любовници има, какво им плаща, ще върне ли дълга си или не. Всички данни били строго проверени. Никакво „приблизително“ или „може би“! Разузнавачът отговарял с главата си за тях. И често не един банков разузнавач свършвал под колелетата на влака или зад някоя барака с пронизан череп. Наказанието е било единствено смърт.
През двайсетте години, когато чуждестранните капитали нахлуват в България, банковото разузнаване на Пловдивската народна банка узнава, че в Кърджали холандската тютюнева фирма „Никотея“ ще строи огромен склад, ще изкупува родопските тютюни в сдружение с холандската фирма „Табакус“. Тутакси директорът на Пловдивската народна банка сигнализирал в София. Оттам пращат експерти и разузнавачи в Кърджали да проверят „случая“ на място. Установяват, че „Никотея“ вече е купила 122 декара дворни места в Кърджали, изкопала основите и е сложила зидовете на фирмата. Разузнавачите от Пловдив много закъснели. За наказание не ги убили, а само ги уволнили. Вина имали Кърджалийската и Хасковската народна банка, които не сигнализирали навреме.

[ad id=“236999″]

Вината била разпределена и потърсили по-нови, по-ловки, по-прозорливи разузнавачи. Всеки един от тях е следял съперниците си и нерядко тайничко ги е пречуквал. Във вестниците излизали съобщения от рода: „Намерен труп на млад човек около 34-35 години, рус, със сини очи, без документи, по всяка вероятност – любовна разправа или лично отмъщение. „Криминалните репортьори на вестниците „Зора“, „Дневник“, „Слово“, „Утро“ или „Варненска поща“ много добре са знаели, че това не е лична разправа, а убитият е разузнавач на прогерманската „Кредитна банка“ в София Отто Ваймер Бригстен – двоен агент ) Цунг-цванг) и на „Кредитна“, и на Франко – българската търговска банка.

Любопитна статия написана от Михаил Топалов във вестник Антени, 22 август 1990 година.