ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 39, 1991 г.
ДУХОВЕН МОСТ ПРЕЗ ЕВРОПА
… ИЛИ „РЕНЕСАНСОВИТЕ“ ФРЕСКИ В МЪГЛИЖКИЯ МАНАСТИР „СВ.НИКОЛАЙ ЧУДОТВОРЕЦ“
Стенописите в мъглижкия манастир „Св. Николай Чудотворец“ – Старозагорска епархия, са показателна галерия на християнското изкуство у нас. Моделът на християнската идеология тук не е самоцелно представен, а като идейно-символна и художествена същина той е нравствено и психологично обусловен – изхожда от таланта и прозрението на късновъзрожденския казанлъшки художник Петьо Илиев-Ганин /1839-1913г./, съобразен е и с нуждите на българската общност в конкретно-историческото време.
[ad id=“225664″]
Стенописното дело на Петьо Ганин в манастирската църква „Св.Николай“ е общо религиозно. Но то би могло да се нарече и „български ренесанс“ в точния смисъл на тази дума. Много са фактите, които, разгледани в съпоставителен или последователен план, биха подкрепили една подобна постановка. Но ние тук ще се спрем само на уникалните иконографски схеми „Св.Св.Кирил и Методий и Св.Патрикий“ и „Св.Николай Чудотворец и Св.Георги Победоносец“ – разположени съответно върху северната и южната стена на централния храмов кораб. техният случай доказва, че върху стените на Мъглижкия манастир се разширяват не само рамките на иконографията, но чрез безмълвния език на символите и подтекстовия идеен смисъл на изображенията се осъществява едно удивително съчетание на общохуманни идейни същности, апологизира се вярата в универсализма на човека, нравствено се извисява и неговият дух.
[ad id=“263680″]
Демонстрира се градивното посредничество между християнските народи във всички исторически епохи и нуждата от преодоляването на глобалното противоречие „Изток-Запад“. Единствената по рода си фреска в Европа „Св.Св.Кирил и Методий и Св.Патрикий“ и срещуположното съвместно изображение „Св.Николай Чудотворец и Св.Георги Победоносец“ – също рядко срещано съчетание в европейската иконография – са двата основни „адепти“ на становището за съвременната наднационална обединителна роля на мъглижката стенопис. Символичното художествено единство, в което са представени апостолите – просветители на славянския и келтския свят и в частност на България и Ирландия, е показателно: светите братя Кирил и Методий и техният ирландски предтеча Св.Патрикий са проповядвали в различно време с диапазон четиристотин години в диаметрално противоположни географски региона на Европа! Но идеята на твореца за приближаване и преоткриване на Изтока и Запада чрез неговите синкретични стенописи се допълва логически. По-скоро тази негова цел се уедрява идейно-религиозно и се балансира междудържавно-дипломатически и от разположените в обща иконографска схема фигури на Св.Николай /в случая патрон на манастира/ и Св. Георги – един от най-тачените в общославянския и общобританския свят раннохристиянски закрилници-мъченици.
[ad id=“236993″]
Безспорно хуманният дух на времето, революционният подем в Европа и патриотичната повеля на нашата интелигенция, породена от драматичната съдба на България, тук са си казали думата! Но в случая и „духовното застъпничество“ на Св.Николай и Св.Георги от една страна и на Св.Св.Кирил и Методий и Св.Патрикий от друга също е било нужно! И творец, и ктитор, и меценат са съзнавали безспорната роля на символите, потърсили са опора в исторически непреходната сила на църковното изображение, кодирали са своите най-съкровени чувства в условните на петимата национални покровители, от които трима – Св.Кирил, Св.Методий и Св.Патрикий – са и първоучители. В манастирския храм, върху лявата стена привлича вниманието почти квадратно цветно изображение с височина 2 м и широчина 2,5 м, рамкирано в жълто и кафяво.
[ad id=“236999″]
Представени са славянските първоучители Св.Св.Кирил и Методий и патронът на Ирландия Св.Патрикий. Фигурите са величествени – те сякаш изплюват от сребристосиния, наподобяващ небе фон. В долния десен ъгъл на живописната сцена е записано: „Съ иждевенинето на ирландеца О’Махони – 1909 г-на.“ Не само великолепната художествена интерпретация, в стила на класическата италианска школа, но и внушителната идея, символиката, идеща от страната на пръв поглед „компания“ на тримата заслужили за Европа мъже, поставят редица въпроси. Кой е дарителят? кой е Св.Патрикий? Защо тъкмо в Мъглижкия манастир е засвидетелствуван образът на ирландския покръстител от 4-5 век? И защо го виждаме заедно със Св.Св.Кирил и Методий, след като помежду им тегне властта на четиристотин години?… Апостолите са гордо изправени, стъпили фронтално върху под от правоъгълни каменни плочи, преливащи в двата края на картината в ромбове.
[ad id=“237001″]
В средата е Св.Кирил, държащ в дясната си ръка масивно дървено разпятие, а с лявата – свитък със славянски писмена. Вдясно от Св.Кирил е по-големият му брат Св.Методий, поднасящ разтворена богослужебна книга и благославящ. А Св.Патрикий е от другата страна на Св.Кирил с архипастирски жезъл в лявата ръка. Особено важно е да отбележим, че Св.Патрикий в тази сцена е обърнат с цялото си тяло малко наляво – остава почти с гръб към Св.Св.Кирий и Методий и само ликът му е фронтално ориентиран. Но това не означава идейна дистанция, а исторически суверенитет, което – като оценъчен художествен похват – също е белег за интелектуалната висота на зографа.
[ad id=“238430″]
Както кръстът на Св.Кирил и посумът на Св.Патрикий е католически с вградена ангелска фигурка в извития му горен край. С показалеца на дясната си ръка ирландският покровител категорично сочи разположения по-долу ктиторски надпис с името на ирландския благодетел Пиърс О’Махони, пребивавал по време на изографисването на фреската в Мъглижкия манастир. Но ктиторският текст на ирландския благородник Пиърс О’Махони върху църковната стена има и друго историко-познавателно значение. Освен, че регистрира името и образа на ирландския покровител Св.Патрикий в духовния и изобразителен контекст на славянските първоучители Св.Св.Кирил и Методий в Мъглижкия манастир, той документира и благотворителната мисия на ирландеца О’Махони – построеното от него през 1903 година в София сиропиталище „Св.Патрикий“ за сираци от илинденско-преображенските погроми. В този смисъл дарителският акт на О’Махони в Мъглижкия манастир добива една уедрена историческа траектория, присъща за българо-ирландските отношения в периода на активизиране на националноосвободителните борби в двете страни.
[ad id=“218001″]
Тук може да припомним и факта, че в Рим също е регистрирано вековно ирландско присъствие около българска православна светиня: от втората половина на 17 век до днес римската базилика „Сан Клементе“, където през 869 г. е погребан българският равноапостол Св.Кирил Философ, се охранява от ирландски доминикански монашески орден… Като славянска православна страна, а и по традиция, България и след Освобождението остава в сферата на руското духовно влияние. Ирландия пък, още от средновековието и особено след средата на седемнадесетото столетие попада в пределите на Британската общност. В Мъглижкия манастир идейно и „политически“ присъствуват двете могъщи империи. съзираме ги като в огледало във фреската „Св.Николай Чудотворец и Св.Георги победоносец“.Руската империя е представена в образа на Св.Николай, а Британската империя – в образа на Св.Георги. А едва ли е случайно историческото съвпадение, че цяла поредица императори на Русия от романовската династия носят името „Николай“, а и мнозина короновани монарси на Обединеното кралство Великобритания /към което се числял и Ирландския остров/ се именуват на своя патрон и покровител „Сент Джордж“ – „Св.Георги“. Но между България и Ирландия съществуват редица общи моменти – и в историческата им съдба, и в народопсихологията на двата етноса, които в сюблимни моменти си подават взаимно ръка. Тези нравствено-психологически и култур-исторически сходства у ирландци и българи безпорно са имали предвид и художникът Петьо Илиев-Ганин, и ирландският дарител Пиърс О’Махони, който по това време /1882 – 1912 г./ е депутат в английския парламент и съратник на българофила лорд Уйлям Гладстон в източната му политика.
[ad id=“225664″]
Споменатите обстоятелства рефлектират благородно в душевността и на временно управляващия Старозагорската епархия, родения в Търново архимандрит Йосиф Бакърджиев – източен православен архиерей, но западен идеен и университетски възпитаник. Като образовани и интелигентни хора, тримата възрожденски деятели са знаели, че както култът към Св.Георги, така и култът към Св.Николай е бил разпространен и на Запад. Те са имали реална представа и за благородно-преднамереното си начинание да осъществят съвместно изображение на солунските братя и техния ирлански предтеча, обосновавайки по този начин универсализма на синкретичния кулк към Св.Св.Кирил и Методий и Св.Патрикий – култ, чието родно място се явява Мъглижкият манастир. Защото тези трима люде – чрез сътворената от тях мъглижка стенопис – стават строители и на значим духовен мост през Европа… От друга страна съвместното изображение на Св.Николай Чудотворец и Св.Георги Победоносец в Мъглижкия манастир /също цветно стенописно пано с височина 2 м и широчина 1,7 м, рамкирано в жълто и кафяво/ е прекрасно доказателство за влиянието на фолклорно-легендарната и литературно-епическа традиция върху българската църковна живопис. Известен е разказът на възрожденския монах Онуфрий Попович – Хилендарец, родом от Енина, който в един слой ръкопис от 30-те години на 19 век, съхраняван под номер 716 в светогорския Хилендарски манастир, припомня за турските нашествия през четиринадесетото столетие и за сражението край Тулово – Мъглиж: „В резултат на падналата по тези места непрогледна мъгла две отомански армии се сблъскали, българското население било спасено от клане, а селището Мъглиж – получило името си“ – отбелязва Онуфрий Попович. Вероятно тази легенда, която коментира и професор Боню Ангелов, ще е била второто достатъчно основание за художника Петьо Ганин и за духовния му меценат архимандрит Йосиф, та да се появят в обща иконографска схема патронът на Мъглижкия манастир – Св.Николай Чудотворец, извършил чудото с мъглата, и Св.Георги Победоносец, насочил оръжието на поробителите срещу самите тях. Анализирайки фреските в Мъглижкия манастир, не бива да забравяме и обстоятелството, че Българската православна църква от началото на 20 век, въпреки неоснователно наложената й през есента на 1872 година „схизма“, си остава кинонически една от най-верните и догматически предани дъщерни институции на Константинополската патриаршия. И все пак в Мъглижкия манастир канонът е разчупен, схемата е нарушена – на пръв поглед тя дори се възприема като производно подредена. И което е особено важно – от стените благославят православни и католически светци! А всъщност глобални историко-културни идеи на Изтока и Запада тук се възвестяват от общ амвон. Общочовешки хуманни стремления са обединени от общи символи, идентични цели и пориви припламват в светителските ликове и осветяват сходни национални съдби и драми.
Иван МАТЕВ