Всеки ден, месец, година е раждане на нов отрязък от неуловимия ръст на времето. В тези отрязъци са вградени човешки възходи и погроми, завоевания и победи. В тях са вписани биографиите на епохите. За това открай време людете чувстват потребност да знаят промеждутъците от време, тяхната продължителност, да познават кръговрата на земния път, за да съгласуват делата си, да бележат рязка по рязка рождени дати, смърт и паметни дела.
В древния Рим първото число на месеца се е наричало „календи“ и се е обявявало от глашатаите. От „календи“ произхожда „календар“.
Някои от българските народни имена на месеците са дошли от славяните. Други от тях са ги създали българските славяни, когато стъпка по стъпка са се настанявали на Балканския полуостров. Имената на месеците са създадени в различни времена и в различни области на родината. Наблюдателният народен творец им е дал кръщение по техните особени черти. Така имената на месеците са му напомняли кога е време за оран и сеитба, за плодобер и отдих, подсещали са го за климатически промени и природни явления, по-лесно е запомнял събитията. И днес още народните имена на месеците се срещат в народните говори, в запазени писмени паметници. Не изтлява сътвореното от народа!
ЯНУАРИ. Начева рождението на новата година. Дните на месеца започват да приповдигат клепки бавно и невидимо. Наедряват колкото просено зърно. „Просинец“ е нарекъл народът първия годишен месец. А може би името да е дошло от „просити“, което ще рече — дълги са зимните нощи, заповядайте вкъщи на раздумка. Или е дошло от „просията“ — разсветват небесата, уголемен е денят. Януари наричат и с прякора „голям сечко“ или „големин“. Защото има 31 ден, зимните нощи са дълги и на човек се струва, че месецът тече бавно. Казват му и „коложег“ — от кола и жег (жега, горещина). Легендата разказва: веднъж зимата била толкова студена, че след като хората изгорили всички дърва за огрев, наложило се най-после във всяка къща да изгорят и колата;
ФЕВРУАРИ по старому е „сечен“ — лют месец, студ сковава земята, сече я. Други тълкуват името по-иначе. Рано напролет добрите стопани излизат да секат сухите клони на дърветата, да прочистват короните им. Месецът има 28 дни — най-малкият годишен месец — и затова е „малък сечко“.
МАРТ е сух месец, земните сокове са много малко. Наречен е „сухий“.
АПРИЛ е месец па пролетното пробуждане. Гората се развива. От цепнатините на брезовите кори се събира сок. Оттук „брезен“ или „брезок“. Казват му още „лъжи-трева“ или „лъжко“. И двете имена са новобългарски, свързани с поникването на тревата. Но често се случва времето да застуди. Топлото априлско слънце лъже тревата да поникне, а после я замразява. Оттук обичаят да се пускат на първия ден от месеца шеговити лъжи.
МАЙ. Природата е в пълен разцвет. Слънце, треви, цветя, узрели череши, поникнал кукуруз. Време за копан.
„Тревен“, „цветен“, „черешар“, „копане-кукуруз“. Наричайте месеца с името, което най-много ви харесва! — е повелил народният творец.
ЮНИ е „изок“, което на старобългарски означава насекомото жътвар. Коренът на думата е „ок“, който имаме в око (безок, едноок). „Из“ показва излизане, движение. През месеца насекомото жътвар (очите му са силно изпъкнали) се появява по посевите. По други места на този месец казват „липен“ или „липец“ — тогава цъфтят липите.
ЮЛИ. Дошла е жътвата. Земята гори от жега. Жътварките вдигат сърпа. Падат узрелите жита. Оттук: „сърпен“, „горещляк“, „горещници“, „Жяр“. Наричат месеца още и „червен“. Вероятно от руското „червенц“— кърмъз, паразитно насекомо. У нас през този месец щитоносната въшка отделя багрилна течност, от която е приготовлявано лак, с червен оттенък. Възможно е името да иде от руското „чèрвá“ — личинки на пчели в гнездата на восъчните пити.
АВГУСТ. И той е с различни имена. „Зарев“, „плоден“, „пресуши реки“. „Зарев“ е свързано с глагола „заревата“. През този месец елените започват да реват, загонват се, планинските долове се изпълват с еленски рев. „Плоден“ означава прибирането на плодовете от лятната родитба, а „пресуши реки“ — пресъхването на реките от жегата.
СЕПТЕМВРИ. Природата променя шарките си. По градините цъфтят червените цветя на есента. „Руен“ е наречен този месец, което означава червен; който е започнал да зрее; изобилен. Допуска се името да иде от гроздобера и да се свързва с приготовлението на руйно (червено) вино. Руйно има значение и на пенливо, буйно, шумливо, чисто, бистро. По някои места на септември казват още „гроздар“ или „беритбен“.
ОКТОМВРИ. Дошла е есента със сукман от пъстрошити поли. Капят листата. Месец „листопад“. В Южна България му казват още „кратун“ или „кратункин месец“. Защото руйното вино се е пиело с кратунки.
НОЕМВРИ — „груден“, наречен по народному. Настъпват първите студове. Земята се сковава, калта по пътищата образува буци (грудки). В народната реч и днес оше се среща: грудка пръст, грудка сняг, грудка сирене, грудести корени.
ДЕКЕМВРИ е „студен“ т. е. големи са декемврийските студове. Казват му още и „мал голям месец“. Голям е, защото има 31 ден, с много дълги нощи, а дните му са къси.
Споделено
