Мила, да знаеш случайно какво ще дават тази вечер по телевизията?…Да?…И пиеса? О, мила, ти ще прекараш чудесно!… Какво? Да, аз трябва за изляза. Ти знаеш, че откакто ме повишиха, сега в качеството си на главен инженер имам известни задължения…Съвещания, заседания…Какво казваш?…А-а, не, днес няма да има съвещание. Ще бъде нещо като… Един такъв, особен вид събрание в министерството…но, собствено казано, то ще бъде все пак едно съвещание, защото ще обсъждаме също и някои наши въпроси. Какво?… Да, струва ми се че ще има и танци…Какво е това съвещание с танци? Кой ти е говорил за съвещание с танци? нима не разбра, че това ще бъде събрание? Да, поканено е и ръководството…Ще ми дадеш ли бяла риза?…Благодаря! Колко си щастлива, че си оставаш вкъщи. Ще гледаш пиесата, ще си слушаш лека музика. А беше ми казала, че освен това трябва да гладиш…Какво? Кой е казал „колко си щастлива“? Казах, че си щастлива защото ще гледаш пиесата, а не защото трябва да гладиш…Какво?
[ad id=“225664″]
Кой още ще бъде там? Не ти ли казах? Ръководството! Какво? Откъде да знам дали ще дойдат и жените на ръководството?Ще бъдат заместник-директорите, главните директори…Ще ми закопчаеш ли яката на ризата? Ох-ох, по-леко, ще ми одраскаш шията. Колко са ти груби ръцете!…Какво? От миене на съдове? Е, какво мога да направя! Откакто те познавам, просто обожаваш миенето на съдове!…Какво? Не ме иронизирай, мила! Знам, че съдовете не могат сами да се измият, но ти би могла по-умело да правиш това… Какво да правя аз?! Аз? Не се сърди, но мен са ме назначили главен инженер не за да ти помагам в миенето на съдовете…Когато бях студент ти помагах? Тогава току-що се бяхме оженили… Моля те, подай ми вратовръзката, не искам да отивам последен.
[ad id=“263680″]
Как? Какво е изпаднало от джоба ми? А, поканата. Ето, погледни сама, нима не пише, че е събрание? Виждаш ли!…Какво Пише „и съпругата“? Къде пише? Дай да видя…Да-а…виж ти – „и съпругата му“. На мое име ли е? Може да е станала грешка? Да, на мое име е..Хм… И съпругата му… Каква е тази измислица!… А, сетих се. Онази глупава машинописка е сбъркала! Как? Напечатано е в печатница? Тогава няма грешка…Ще ми донесеш ли обувките? Благодаря! Какво стоиш с тази покана в ръце? По-добре пусни телевизора и аз да видя нещичко. Защо ме гледаш така, мила, да не би връзката ми да е вързана накриво? Дай ми поканата, може да ми я поискат на входа…Мерси. Да…Много четливо е написано „и съпругата му“…Какво? Да. Ще дойдат някои директори и ръководството, разбира се…Какво казваш? Не, мила, поканата ми беше дадена от директора и аз я пъхнах в джоба си, без да я прочета. Изобщо не знаех какво пише в нея. Нямах представа, че съм поканен със съпругата си… Е, хайде! Довиждане!…
Автор, С. Рудяну, вестник Труд, 1969 г.
