Преди години един музикант възпя старозагорската гара. Дали е знаел, че именно гарата е причина да бъде създадена станционната градина, най-желаното място за разходка и най-представителния парк в града в началото на ХХ век. Станционната градина е само един градоустройствен елемент от Стара Загора, но историята на нейното създаване и развитие разкрива стремежа на старозагорци да станат европейци.
[ad id=“263680″]
През 1897 г. започва строителството на важната железопътната линия Нова Загора-Пловдив-Саранбей. Тя трябва да свърже Ямболско-Бургаските и Цариброд-Саранбейските линии. Две години по-късно, въпреки големите трудности, отсечката Нова Загора – Чирпан е завършена е в началото на месец септември 1900 г. По това време мястото между гарата и града е заето от турски гробища. През май 1899 г. за кмет на Стара Загора е избран Христо Кожухаров, член на Народно-либералната партия. Той предлага гробищата да бъдат преместени другаде, а на тяхното място да се оформи станционна градина. Общината купува от някой си дядо Първо една нива засята с просо и там устройва гробищата. За изграждането на парка не били необходими много средства. Управлението на Източните железници обещава помощ и на няколко пъти безплатно пренася с вагони дръвчетата, необходими за залесяването. И както често става в България, Хр. Кожухаров не могъл да присъства на откриване на гарата в качество си на кмет на града, защото по политически причини подава оставка през януари 1900 г. За кмет, втори мандат е избран Димитър Начев.
Оформянето на градината е дело на градинаря Марин Пенчев, поканен в града от общинската управа. През април 1902 г. Градският съвет взема решение да се застелят с пясък алеите в Градската и Станционната градини, макар първоначалното му намерение е настилката да е от камък. Градският инженер обаче, успява да убеди общинските съветници, че турският калдаръм е отживелица – скъпа и нетрайна технология, която трябва да бъде заменена с чакъл. Снимка от 1905 г. показва, че М.Пенчев оформя няколко зелени площи и засажда в тях цветя и дръвчета. Но те имат нужда от специални грижи. Въпреки че до градината е прокарана вода, тя не може да бъде използвана за поливане и растителността в Станционната градина започва постепенно да съхне. Градинарят пише няколко рапорта до общината за нуждата от тръби (300-400 метра), с които да бъде спасена градината. Най-после през 1907 г. Общинският съвет взема решение да отпусне сума за закупуването им. Обаче, кметът П.Славов се възпротивява, макар да става дума само за 800-900 лв. Поведението му е подложено на унищожителна критика в местната преса. Вероятно въпросът е решен положително, още повече, че същата година общината търси средства и за довършване на водопроводната мрежа в града. През следващите години Станционната градина се превръща в райско място „с най-добра растителност, цветя и уредба почти в цяла България“.
[ad id=“225664″]
През 1904 г. в единия й се изгражда колодрум. Той е направен от земен насип и има писта дълга 260 метра с ниски виражи. Стара Загора реагира бързо на повика на учредения през 1902 г. Български колоездачен съюз да създаде благоприятни условия за развитие на този спорт. На 28 октомври 1907 г. местното колоездачно дружество провежда събрание с една единствена точка в дневния ред: разкрасяване на колодрума. Членовете на дружеството събират 1200 лв. за цветя и други необходими неща за оборудване на съоръженията. Първата голяма проява е на 8 юни 1908 г., когато дружеството организира надбягване с участници от различни градове. Голямата награда печели старозагорец.
В началото на века станционната градина е най-хубавото място в града. Ето защо там общинското управление организира тържествен митинг, на който тогавашния кмет Йовчо Хитров прочита телеграма за обявената от Цар Фердинанд Независимост на България в Търново. Датата е 22 септември 1908 г. Кметът предлага в поздравлението до царя да се запише, че от този ден Станционната градина ще се нарича „Цар Фердинанд“. Три дни по-късно царят пристига в Стара Загора и дава съгласието си. Така тя става втория обект в града (след преименуваната през 1902 г. улица “Нова Загора-Чирпан” на ул.”Фердинанд”), който носи царското име.
Градината е не само място за разходка и социални контакти, но и за развлечение. Всеки празничен ден в нея свири военната музика, с което се цели и “сближаване на народа с войската”.
По време на войните (Балканските и Първата световна) градината е силно занемарена. Хората от бежанския квартал, устроен в близост до нея, секат дърветата през студените зимни дни, за да се отопляват. Във вестник “Зора” през 1920 г. се появява съобщение, че кражбите в станционната градина са зачестили. Откраднати са няколко канапета (вероятно пейки), задигнати са копачи и сечива от стаята на градинаря. Вестникът посочва, че неведнъж е напомнено на властите да сложат поне три фенера и да осветят пътя от гарата до изхода на градината. Има сведения, според негова вътрешна информация, че канапетата са били задигнати от селяни от околните села, които са ги отнесли с кола. И макар да не е така красива, както в първите години, станционната градина продължава да бъде привлекателно място за старозагорци. В непосредствена близост до нея С.Тонев и Н.Конкилев откриват „Семейна бирария“, за която местната преса пише: “Цени умерени, обслужване бързо, образцова чистота, отлични закуски и пива. Военна музика свири 2-3 пъти седмично”. В края на 20-те години в североизточния край на градината се изгражда специална сграда за ветеринарно-бактериологичен институт в Стара Загора. Тя е проектирана от архитект Чардафонов. Институтът е открит официално на 1 ноември 1931 г. и задачата му е да обслужва цяла Югоизточна България.
През септември 1926 г. започва ограждането на градината с бодлива тел, за да може тя да се съхрани, тъй като крайните алеи са особено силно занемарени и замърсени. На редовна сесия на общината в началото на 1927 г. се разглежда въпросът за построяване на казино-хотел. Вестник “Юг” предлага общината да се заеме сериозно с нейното благоустрояване, защото много старозагорци търсят отдих и развлечение на това място. В началото на 30-те години по страниците на местната преса отново се повдига въпросът за занемареността на станционната градина. Изказва се мнение, че ако общината не може да я стопанисва, то по-добре да я предостави на ІХ-та ж.п.секция, която да се грижи за нея.
[ad id=“225664″]
През 1936 г. се подема кампания за възстановяване на градината. Главната алея се застила със сгур. Предвижда се засяване на много цветя и зеленина, поставяне на пейки. Има идея цялата площ да се огради, като се направят врати на четирите посоки. Две от страните е трябвало да бъдат от камък, а другите – с мрежа и циментови колове. С озеленяването е натоварена градинарката Улянова. Възстановяването на градината е част от цялостната политика на общинската управа по озеленяването на града започнало през 1936 г., когато много улици се залесяват с липи, кипариси и други дървета.
След навлизането на германските войски в Стара Загора през 1941 г., част от въоръжението им е разставено в градината. Тя отново е грозна и пуста. През 1943 г. на мястото на стария колодрум започва изграждането на нов. Пистата се разширява и има дължина 332 м. Виражите стават по-високи и по-стръмни.
В навечерието на националния конгрес на демократичната младеж, предвиден за май 1946 г., старозагорската младеж се амбицира да възстанови градината в предишния й вид. Главната алея е бетонирана. През пролетта на 1947 г. временната управа при Старозагорската община решава Станционната градина да се преустрои в парк за почивка. Във връзка с уреждането на градските паркове и градини е направено предложение през лятото на същата година в Стара Загора да бъде поканен Асен Ив.Попов от с.Белене, Свищовско, специализирал в чужбина паркоустройство. През 1948 г. градината е почистена. Засаждат се нови дървета и се оформят цветни алеи.
През 1951 г. в югозападната част на градината започва изграждането на колодрум с олимпийски размери. Първоначално е направен земния насип и след четири години, когато той е добре слегнал започва бетонирането му. То е извършено от трудови войски за 70 дни. През пролетта на 1956 г. службата “Местни строежи” изгражда специална сграда към колодрума, в която има зала за зимни тренировки, съблекалня, лекарски кабинет, ремонтна работилница, баня, складове и др. Вместо покрив сградата има бетонна плоча, върху която се построява трибуна с 1200 места. Официалното откриване на съоръжението става на 10-11 ноември 1956 г. В южната част на парка, там където са били порутените сгради на разсадника, през 1960 г. се поставят основите на Културен дом на железничаря. Проектант е архитект Ст.Гайдаржиев. Лицевата страна на дома гледа към гаровия площад и към централната алея. През 1962 г. са монтирани от двете страни на централната алея бюст паметници на Кънчо Чамов и Петко Енев, едни от ръководителите на Септемврийското въстание през 1923 г. Те са били разстреляни на 27 април 1925 г. Във връзка с това събитие през 1947 г. Станционната градина е преименувана на парк “Петко Енев”. Паметникът на Кънчо Чамов е дело на Иван Желев, а този на Петко Енев – на Вълчо Кадиев. През 1965 г. по проект на арх. Бинева, арх.Пиперова и инж. Дянков е осъществена реконструкция на алейната мрежа. Направен е оригинален плочник. Засаждат се нови дървестни видове: бросунеция от Китай и Япония – сиво-зелени листа, мъхести съплодия и красива разклонена корона, албиция от Северна Африка – нежни чифтоперести листа, които са разтворени през деня и прибрани през нощта, розови пухести цветове от юни до септември и чадъреста корона, гинко – ветрилообразни листа, нежнозелени на пролет и златистожълти на есен, кедри от ливан и Африка, кипариси от Средна Азия. В градината има и два вида вечнозелени храсти – странджанска зеленина с нежни бели ароматни цветове и фотиния – целогодишно зелена и с цъфтеж през март.
[ad id=“263680″]
И отново градината се вписва в политическата история на Стара Загора. На 2 декември 1989 г. на колодрума се провежда първия опозиционен митинг, организиран от неформалните организации „Екогласност“ и Независимия профсъюз „Подкрепа“. На него присъстват множество граждани, пред които речи държат Динко Динев, Николай Колев – Босия, Тодор Кавалджиев, Константин Тренчев и др. През 1991 г. Общинският съвет взема решение да преименува парк “Петко Енев” в Станционна градина. На следващата година са демонтирани и двата паметника на П.Енев и К.Чамов. По-късно в зелените площи са разположени скулптури на участници в международния симпозиум по камък, проведен в Стара Загора. За известно време Домът на железничаря приютява изгорялата (1991) старозагорска опера, след което сградата е приватизирана и там се настанява печатница “Дъга”.
Днес градината чака отново да бъда обновена и разкрасена. На какво ли ще бъдат свидетели в бъдеще вековните й вече дървета?
Автор: доц.д-р Светла Димитрова
