От „1000 причини да се гордеем, че сме българи“
№ 912
[ad id=“225664″]
Един от големите български тенори е Тодор Мазаров (02.01.1905, Павел баня -13.09.1975). От 1932 г. е артист в Софийската опера. През 1937 г. печели Международния певчески конкурс във Виена и за една нощ става световна знаменитост. Щатсопера Виена му предлага без всякакви резерви договор за 25 години и на 26.09.1937 г. той дебютира на нейната сцена с ролята на Радамес в “Аида”, където си партнира с прочутата Мария Немет. Нещо повече, Мазаров е първият певец, изпълняващ на виенската оперна сцена ариите си на български език. Това е прецедент, допуснат само затова, че публиката пренебрегва текста, за да се наслади на гласа му. Едва по времето на Аншлуса (присъединяването на Австрия към Германската империя), когато един немски офицер прави скандал за “безобразието” да се пее на славянски език, Мазаров старателно заучава ариите си дума по дума на немски. Бляскавият му път по европейските сцени продължава почти 40 години. За връх в кариерата на певеца се смята партията на Арнолдо във “Вилхелм Тел”, композирана от Росини специално за Алфред Нури – първият тенор на Парижката опера. Мазаров я изпълнява с огромен успех в Миланската скала, след което критиката го нарича “новото гласово чудо”, тъй като това е една от най-трудните тенорови партии, написана за “желязно гърло”. За големите му заслуги за развитието на световното оперно изкуство Мазаров получава в Австрия “Орден за високи отличия в областта на културата”. Когато прочутият тенор умира, Виенската опера спуска черно знаме.
