„Бих предложил женитбата да става след медения месец, никога преди него. Само ако всичко върви добре, само тогава може да се осъществи женитбата.
[ad id=“225664″]
Меденият месец след женитбата е нещо много опасно… Всъщност обществото би трябвало да поставя всякакви бариери пред женитбата и да не прави спънки при развода. Обществото не трябва да позволява на хората да се женят толкова лесно. Съдът би трябвало да поставя бариери – живей поне 2 години с жената и след това съдът може да ти позволи да се ожениш.
А сега те правят точно обратното. Aкo искаш да се ожениш, никой не те пита дали си готов или това е просто някаква прищявка, просто защото харесваш носа на жената. Каква глупост! Човек не може да живее само с един хубав нос. След два дни ще забрави за носа – кой изобщо поглежда носа на съпругата си? Съпругата никога не изглежда прекрасна, съпругът никога не изглежда красив – веднъж щом се опознаят и красотата изчезва.
[ad id=“263680″]
Трябва да се позволи на двама души да живеят достатъчно дълго, за да се опознаят, да се сближат. Преди това дори и да искат да се оженят, не трябва да им се позволява. Тогава разводите ще изчезнат от света. Разводите съществуват, защото женитбите са направени в романтично настроение.
Романтичното настроение е добро, ако си поет – а за поетите не е известно да са добри съпрузи или добри съпруги. Всъщност поетите са почти винаги несемейни, те все ходят с един или друг партньор, но никога не се оставят да бъдат хванати, поради което романтиката им остава жива.
И продължават да пишат поезия, прекрасна поезия… Човек не трябва да се обвързва с мъж или жена в романтично настроение. Нека да дойде прозаичното настроение и тогава да се установи. Тъй като ежедневния живот е повече като проза, отколкото като поезия.
[ad id=“237001″]
Човек трябва да остане достатъчно зрял. Зрялост означава, че той вече не е с розови очила. Той разбира живота, разбира отговорностите на живота, разбира проблемите да си заедно с един човек. Приема всички тези трудности и въпреки това решава да живее с човека. Не се надява, че ще има само рай, че всичко ще е цветя и рози. Не се надява всичко да е по мед и масло, а знае че действителността ще е сурова и груба. Има и рози, но по-малко, а тръните са много.
Когато си станал буден за всички тези проблеми и въпреки това си решил, че си струва да рискуваш и да бъдеш с един човек, вместо сам, тогава се жени. Тогава женитбите никога няма да убиват любовта, защото тази любов ще е реалистична. Женитбата може да убие само романтичната любов.
[ad id=“238430″]
А романтичната любов е това, което хората наричат първа любов. Човек не трябва да се осланя на нея. Не трябва да мисли за нея като за нещо, което го подхранва. Тя може да е просто като някакъв сладолед – можеш да ядеш понякога, но не се осланяй на него. Животът е по-реалистичен, по-прозаичен.
А женитбата сама по себе си никога нищо не унищожава. Женитбата просто изкарва навън всичко, което е скрито в теб. Ако в теб има скрита любов, женитбата я изкарва. Ако любовта е била просто стръв, тогава то тя рано или късно трябва да изчезне. След което твоята реална личност изскача отгоре. Женитбата е просто една възможност всичко, което имаш вътре да излезе навън.
[ad id=“236993″]
Любовта не се унищожава от женитбата. Любовта се унищожава от хора, които не знаят как да обичат. Любовта се унищожава поради това, че на първо място нея не я е имало, живял си в някакъв сън. Реалността унищожава този сън. Иначе любовта е нещо вечно, част от вечността. Ако израснеш, ако научиш изкуството и приемеш реалността на любовния живот, тогава тя неспирно ще расте всеки ден. Женитбата се превръща в една огромна възможност да се израсте в любовта.
Нищо не може да унищожи любовта. Ако я има, тя непрекъснато расте. Но според моето чувство тя преди всичко липсва. Ти не си разбрал добре себе си, нещо друго е имало там – може да е имало секс, да е имало сексуално привличане. Ако любовта е била само сексуално привличане, тогава тя не може да не изчезне.
[ad id=“236999″]
Така че никога недей да бъркаш любовта с нещо друго. Ако любовта е наистина любов… Какво имам предвид, като казвам „наистина любов“? С това искам да кажа, че се чувстваш внезапно щастлив просто от това, че си в присъствието на другия човек, просто самото присъствие на другия задоволява нещо дълбоко в твоето сърце… нещо в сърцето ти започва да пее, ти изпадаш в някаква хармония. Любовта не е страст, любовта не е емоция.
Любовта е едно много дълбоко разбиране, че някой някак си те прави цялостен. Някой те превръща в пълен кръг. Присъствието на другия засилва твоето присъствие. Любовта ти дава свобода да бъдеш сам себе си, тя не е желание за притежаване.
[ad id=“225664″]
Така че наблюдавай – никога недей да считаш секса за любов, защото иначе ще се подлъжеш. Бъди буден и когато започнеш да чувстваш с някой човек, че дори самото му присъствие, чистото присъствие – нищо друго, нищо друго не е необходимо; ти не искаш нищо, само присъствието, само това, че другият го има – е достатъчно да те направи щастлив…
Нещо започва да разцъфтява в теб – тогава си влюбен. И тогава можеш да минеш през всички трудности, които реалността създава. Много мъки, много тревоги – ще можеш да минеш през всички тях, а любовта ти ще цъфти все повече и повече, защото всички тези ситуации ще се превръщат в предизвикателства. И когато ги преодолява, любовта става още по-силна.“
Ошо
[ad id=“263680″]
