Уникална молба при спор за семейни надбавки изплува от архивите от 1957г. Л. Барбов от шуменското село Изгрев е станал сам на себе си дядо и се интересува може ли да получава семейни добавки за сина си, който му се явява и вуйчо! Нарочно не може да се измисли!
До другаря инспектор по храна на
труда при ОКПС на здравните работници
Гр. Коларовград
МОЛБА
От Лаврект Йозеф Барбов, служащ при
околийската болницав с. Изгрев –
Коларовград.
Др. Инспектор,
работя като служител при Околийската болница в с. Изгрев, Коларовград. До 1954г. получавах семейни надбавки за сина ми Йозо, а оттогава престанаха да ми плащат такива от болницата. Моля Ви, наредете на управителя на болницата да ми се изплатят семейните добавки, като се има предвид следното нещо:
[ad id=“225664″]
През 1942г. се ожених за една възрастна вдовица (запазена), която имаше възрастна дъщеря. Баща ми (вдовец), често посещаваше семейството ми и в резултат на това се ожени за доведената ми дъщеря. Жената на баща ми, т.е. моята доведена дъщеря, която същевременно ми стана втора майка, роди едно момче, което сега е на 12 години и което, разбира се, ми стана брат, съответно внук. Понеже аз съм мъж на майката на доведената ми дъщеря, то жена ми стана и моя баба, тъй като е майка на жената на баща ми.
По този начин аз съм мъж на жена си, а също така и нейн внук. Обаче и жена ми роди момченце, което сега е на 10 гидини и което стана шурей на баща ми, а на мене вуйчо, тъй като е брат на мащехата ми, която ми е дъщеря.
[ad id=“225664″]
По този начин станах сам на себе си дядо, тъй като жена ми е баба, а аз съм нейн мъж.
Молим да ми отговорите имам ли право на сина си, т.е. за вуйчо ми да получавам семейни добавки.
С. Изгрев, Коларовградско
10.12.1957г.
С поздрав
