Основните страхове на днешните деца са свързани с това да не изостанат материално от връстниците си. За разлика от децата в Западна Европа българчетата непрекъснато сравняват дрехите си, кварталите, в които живеят, колите на семейството, почивките.
Причината за тези страхове са всъщност родителските сравнения, коментира в интервю за БТА психологът Михаил Околийски, експерт в Световната здравна организация.
Умни, но объркани и без подкрепа
По думите му българските деца днес са умни и интелигенти, но объркани и без подкрепа. „Децата на родители, живеещи в страна в дъното на световни класации по щастие, също толкова не са щастливи“, казва Околийски.
Друг страх за децата е свързан с невъзможността да създават хармонични и трайни приятелства, основани на взаимно доверие. Българското дете тъгува по загуби, разпад на семейство и връзки, но нито училището, нито родителите, нито обществото като цяло могат да му помогнат да я преодолее, коментира експертът.
В Дания например в рамките на десет години са обхванали почти изцяло училищата със специалисти, които помагат на децата да преодоляват загубата на родител, близък приятел. В България това не се разглежда като проблем и децата са оставени да разчитат на умения на роднини, за да се справят със скръбта по близки.
Страх от поемане на отговорност
Новите страхове на децата на късния преход са свързани с отговорността на самостоятелните решения за разлика от децата и родителите на социализма, за решаването на чиито проблеми се грижеше държавата, коментира Околийски.
Липсата на достатъчно специалисти, които да работят с децата, както и неспособността на българските родители да общуват с децата е причина за нарастващата агресия в училище, както и за отключването на депресии и падането на възрастта за опити за самоубийства.
Децата не знаят как да влизат и излизат от влюбване. Влюбват се и смятат, че това е за цял живот, докато връстниците им от Западна Европа още от ранна възраст са научени, че нито една връзка по време на съзряването не е трайна.
Децата и сега, и преди са радостни от това да играят, да имат приятели, да пътуват и постигат успехи в значими за тях неща, коментира още експертът.
Нездравословен живот
Българското дете се различава от европейското с нездравословния си начин на живот, който се изразява в ранните опити за тютюнопушене, употреба на алкохол, сексуални контакти. Намалената физическа активност, консумирането на нездравословни храни и напитки, водещи до затлъстяването, е сред другите отличителна черти на българските деца от европейските.
Сред основните проблеми в съвременно образование на България според експерта е липсата на сексуално обучение в училище. Националният център за обществено здраве и анализи по проект, финансиран от норвежкия финансов механизъм, е разработил наръчници за психично и сексуално здраве за ученици в 9 – 11 клас. От регионалните здравни инспекции вече са обучени преподаващи материята, но към момента все още не е масово обучението в българските училища.
