От „1000 причини да се гордеем, че сме българи“
№ 929
[ad id=“225664″]
Величествени развалини на римския и византийски град Улпия Ескус се намират в северозападната част на с. Гиген, Плевенско. Античният град възниква като индивидуално селище покрай лагера на IV Скитски и V Македонски легион още в началото на I в. Ескус бележи икономически и културен разцвет през ІІ и началото на III в. През първата половина и особено около средата на V в. Ескус става жертва на хунските нашествия. При император Юстиниан Велики (527-565) крепостните му стени са възстановени. При направените разкопки са разкрити значителни останки от крепостни стени, римски терми, улици, различни обществени и частни сгради. Особено ценни са откритите многоцветни мозайки и голям брой скулптури, едни от най-добрите образци от антична пластика по нашите земи. В центъра на античния град са разкрити четири големи храма на божества, като три от тях – на Юпитер, Юнона и Минерва, са обединени в общ храмов комплекс, а четвъртият, издигащ се южно от него, е бил посветен на Фортуна. Южно от главната улица са открити останките на още една базилика, покрита с многоцветна подова мозайка. Интересна е мозайката, представяща сцена от театрално представление. То се оказва съвсем непознато и учените успяват да разчетат само думата “Ахейци”. След това откритие става известен и папирус от Египет, където освен името на комедията се споменава и името на нейния автор Менандър (древногръцки поет, живял през ІV в. пр. Хр. в Атина). До откриването на мозайката в Улпия Ескус изобщо не се е знаело, че Менандър е писал такава комедия. Днес територията на града, който е бил известен на чуждестранните пътешественици още от ХVІІ в., е проучен мащабно и е обявен за резерват.
[ad id=“263680″]
