ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 47, 1991 г.
Специално за в. „Стара Загора“
ПАЗАРНАТА ИКОНОМИКА НЕ ЗНАЧИ „ДИВ ПАЗАР“
Нашата страна определено тръгна към формиране и реализация на истински пазарни отношения, от които все още сме отдалечени с 5-10 години. Тези пазарни отношения имат в своята обективна основа развито стоково производство. В икономическата структура на обществото и съответните форми на собственост и стопанисване стокопроизводителите се разнообразяват. Така към тях още сега изпъкват с ролята и мястото си държавни, кооперативни, частни, смесени и общински стокопроизводители и извършители на услуги. Особено място в земеделието имат кооперативните и колективни, частни – индивидуални и колективни стопани, агрофирми и прочие. Всички те следва да се намират в еднакви пазарни отношения. В случая – равнопоставени стокопроизводители. В стоки вече се превръщат всички завършени и междинни продукти, части от тях, отделни технологически обособени процеси, които получават стокова форма на различни услуги. Научните продукти и консултантско-научни услуги също придобиват стокова форма. Истински пазарни отношения обаче има, когато те се основават на стойностно-парична еквивалетност. Или, което е все същото – стоково-паричните отношения са на равнопоставени по условия и фактори, стокопроизводители. Но това означава, че има и монопол, както в търсенето, така и в предлагането. Сега е особено важно да се разгради, но не на думи и само с „документи“ съществуващият държавен – производствен, научен, търговски и прочие, в т.ч. и социален – монопол. Каква важна черта в своята характеристика обаче имат и трябва да имат съвременните пазарни отношения? Тези пазарни отношения, за разлика от същите отношения например през миналия век, следва да се основават и на научно обоснована (а не волунтаристична!) балансираност, което се постига с различни управленско-регулативни функции, като се започне от селата и градовете и се стигне до общините (околиите), дори за определени региони и естествено за цялата страна, с отчитане на външнотърговски връзки. Пропорционалността в което и да е народно стопанство е обективен закон, който не е измислен от марксистката политическа икономика, а е плод на световната икономическа мисъл, отразила обективните връзки в стопанската дейност и структура. На нова ни учи най-вече опитът на силно развитите индустриални държави, постигнали големи икономически, политически и социални успехи на своите народи. Обаче досегашният наш опит да достигнем що-годе истински пазарни отношения, особено с програмите и дейността на двете правителства на А. Луканов и сега третото – на г-н Д. Попов, показва, че техните опити не успяват, защото им липсва научно, цялостно виждане, към които уж се стремяха и се стремят. Какво става на практика у нас? Правителствата ни либерализират, т.е. административно „освобождават“ цените; последните скачат по 5-10 и повече пъти, но в същото време не могат да компенсират дори и с 50 % най-ниско платените граждани (чрез работната им заплата); да не говорим, че останалите категории работещи се компенсират с 30, 20 и дори с 8-10 на сто. В същото време особено министрите икономисти заблуждават народа ни, че има цяла „кошница“ стоки (600), за които се пресмятат увеличенията, което например само за м. декември 1990 г., било 2,22 на сто, нещо, което е далеч от истината… Нещо повече, без угризение на своята съвест министър-председателят г-н Д. Попов, подпомогнат сигурно от своите икономически съветници, ни „убеждава“ словесно, че правителството ще „организира“ компенсиране на 70 % от цялото повишение на цените. В същото време дори уверява народа, че той не бива да купува не само скъпи стоки, но и важни жизнено потребни стоки, защото и тези цени можело да се повишат още повече, а за заплащането обещават то да се повиши много по-късно. Каква обаче е реалната ситуация на повърхността?… Освен, че върху голям брой работници и служители специалисти е надвиснала опасността да станат безработни, без дори да имат социална защита, се забавя и разкриването на дейности, които биха допринесли за преодоляването на кризата. А тя е тежка, държавата, както ни се доказва, е голям външен и вътрешен дълг. Но така да се постъпва с народа, с неговото физическо и психическо здраве и издръжливост (търпение…), а от този народ зависи главно изходът от кризата, не е обяснимо заедно нормално управление на икономиката и държавата. Може би някои си въобразяват, че по този начин ще се съберат в държавната хазна нечестни пари от старата номенклатура, на дошлите с милионите си нови капиталисти отвън. И всичко това – благодарение на създадения за една година див пазар, а за година разграждане на държавния апарат, на деполитизиране на милицията, на армията; на премахване на едни закони и укази, на смяната на реда и отговорностите, без обаче едновременно с това да се изковат нови и стабилни закони, да се създадат структури с честни и висококвалифицирани професионалисти. Какво се получи на практика? Започна и вече е в ход първоначално натрупване на капитали; създадоха се дори нови капиталисти, а особено опасна е спекуларизацията на много лица, което става извън всякакви закони и общочовешки норми на стопанска дейност. Бяха внесени дори много пари, а голяма част от паричната маса отиде зад граница. Има, разбира се, и други явления, които никого не радват – внасяне и изнасяне на какви ли не стоки, на пари – с товарни автомобили (с ТИР-ове), дори намери се и пистолет в една колетна пратка; има съмнения за печатане на пари и в чужбина. Свидетели сме на увеличения брой престъпления – убийства, грабежи и изнасилвания, както и много други престъпления. Едва ли те всичките могат да се представят като „отглас на престъпленията по времето на тоталитарно-комунистическия режим у нас. Затова, ако този председател (президент) на Републиката, ако това правителство и неговите органи, както и ако това ВНС създават такава обстановка и такъв несигурен живот, мястото на всички тях не е в БЪЛГАРИЯ! Защото нашият народ не заслужава това връщане към миналия век, както и в състоянието му отпреди 45-50 години. Този народ работи, бори се и ще се бори за по-добра съдба и по-добро бъдеще. А такъв положителен пример е примерът на цивилизованите страни в Европа и света. Но този народ не бива в никакъв случай повече да се оставя да го управляват некомпетентни и безсъвестни хора, както беше по времето на живковизма у нас. Безспорно е, че на централната планова държавно-монополна икономика, на командно-административната тоталитарна система не й трябваше същински пазар. Тя се задоволяваше с ограничен пазар. Естествено е, че всичко това беше с много деформации, което следваше от неясно стоково производство с неравноправни и неравнопоставени стокопроизводители. В тази икономическа система, дори с псевдообществена собственост… имаше монополни отношения, нееквивалетни стоково-парични отношения, без ясно разграничаване както на истинския стокопроизводител, така и на търговско-реализационната функция, в т.ч. изпълнявана от посредници – специализирани търговци. На един етап тази икономическа и дори политическа система даваше надежди за развитие, но последиците от ликвидирането на парламентарната демокрация; от многопартийността в политическото, държавното и стопанското управление; от неяснотата на икономическите отношения и стимули, свързани със собствеността и стопанисването – доведе до ерозия, до криза, до политически и социални деформации. А всичко това донесе и продължава да допринася за различни поражения в икономиката, обществото. Независимо от това след като кризата е икономическа, политическа, духовна, социална, морална и демографска, от нея трябва да се излезе с цивилизовани средства, а не с нова демагогия, с нови произволни прояви и празни обещания…
Проф. д-р Филип БАЙЛОВ
Ст.н.с. д-р Благовест СИВЕНОВ
