Осем двустранни търговски камари, представители на чуждестранния бизнес в страната, отправиха апел до българските власти – президент, премиер, парламент, главен прокурор и председател на Върховния касационен съд, за реформа на съдебната система, независим съд и отчетна прокуратура. Писмото е подписано от камарите на Австрия, САЩ, Великобритания, Швейцария, Канада, Италия, Франция и Норвегия. Прави впечатление, че сред държавите отсъства Германия.
Призивът е насочен към най-проблемните точки в правосъдните институции. В писмото се напомня, че подобен призив е бил направен в началото на 2016 г.
[ad id=“225664″]
„Твърдо убедени сме, че липсата на безпристрастен и ефективен съд и прокуратура безспорно се явява една от най-съществените бариери пред икономическия растеж в България, привличането на чуждестранни инвестиции и създаването на равни условия за всички икономически оператори – чуждестранни инвеститори или български предприемачи, независимо дали настоящи или потенциални“, се казва в писмото, като се подчертава, че зад апела стоят „най-големите международни инвеститори в България, но и на множество местни, български компании“.
След това се поставят четири основни акцента, към които трябва да бъде насочена реформата.
Независимост на съдебната власт
Според инвеститорите отстояването на независимостта на съдебната власт от участниците в политическия живот е декларативно, „но липсва достатъчно силна политическа воля за осъществяване на така необходимите реформи, които да гарантират, че съдиите са изцяло неподвластни на политически натиск“.
Те подчертават, че във ВСС прокуратурата „не трябва да има каквато и да било роля (в рамките на пленума) относно решенията, свързани с кариерното развитие на съдиите и организацията на дейността на съдилищата“.
Приветствайки разделението на ВСС от миналата година, в писмото се обръща внимание на отказа на ГЕРБ да преразпредели квотите в съвета, което е довело до това, че „в самата структура на съдебната колегия, в която квотата на политическите назначения остава прекалено силна и не възпира оказването на неправомерно влияние“.
За да се преодолее този проблем, инвеститорите апелират за „предприемане на действия, които да гарантират пълната независимост на съдебната власт по всички институционални въпроси и да елиминират възможните механизми както за политическо влияние, така и за натиск върху съда от страна на прокуратурата чрез предприемане на необходимите последни стъпки за завършване на съдебната реформа в нейната цялост“.
Прозрачност и отчетност на прокуратурата
В писмото в прав текст се казва, че основният проблем, който е останал след последните промени, свързани със съдебната власт, е, че „прокуратурата на практика бе оставена без контрол“.
„В едно наистина демократично общество не следва да съществува независимост без отчетност, тъй като това подкопава самите устои на демокрацията“, се казва в писмото. Инвеститорите подчертават, че са дълбоко обезпокоени „от липсата на достатъчно отчетност на българската прокуратура пред обществото — обстоятелство, поради което действията ѝ биват възприемани като зависими от потенциално произволни решения на едно или друго лице.“
В посланието към българските власти се обръща внимание, че „почти никъде другаде в Европа прокуратурата не е независима не само в осъществяването на своята рутинна дейност, но и от самата държава и обществото, на които е призвана да служи“.
[ad id=“162563″]
Чуждестранните инвеститори предлагат „провеждане на широк обществен дебат относно евентуалното изваждане на институцията от структурата на съдебната власт и установяването на механизъм за нейната отчетност пред изпълнителната и/или законодателната власт (например чрез по-нататъшна децентрализация, вменяване на задължения за докладване и налагане на реални санкции в случаи на разследвания, които могат да бъдат окачествени като произвол), което в крайна сметка да гарантира отчетността на институцията пред обществото“.
В писмото се обръща внимание, че безотчетността на прокуратурата в комбинация с липсата на съдебен контрол на част от прокурорските актове по разследването (държавното обвинение има пълен монопол върху това дали да образува или не разследване и дали да обвини или не някого) водят до това „широко разпространено усещане за беззаконие и безнаказаност, подкопаващо устоите на българското общество и за това България да изостава в редица обществено-икономически аспекти в сравнение с други държави – членки на ЕС, от Източна Европа“.
В документа се подчертава, че нуждата от промени в Наказателно-процесуалния кодекс и Наказателния кодекс трябва да бъдат осъвременени: „Това е безспорно необходима предпоставка за успешното наказателно преследване на престъпни деяния, особено на корупционни престъпения от висок обществен интерес, но също така например и на всички видове измами, особено такива, свързани със злоупотреби с Търговския регистър и с разпоредби на Търговския закон. Не трябва да забравяме, че голямата власт неизменно върви ръка за ръка с голяма отговорност.“
Повишаване на ефективността и ефикасността на съдебния процес
На следващо място в писмото се обръща внимание на „неизброимите случаи“ на забавяне в „досъдебна и съдебна фаза“, което е „особено остър проблем, подкопаващ функционирането на системата като цяло. В допълнение общият принцип на случайно разпределение на делата както в прокуратурата, така и в съдилищата, трябва да бъде укрепен чрез по-голяма вътрешна отчетност и прозрачност, за да се гарантира, че разпределянето на делата не може да бъде манипулирано, гаранция, която е абсолютно необходима за една справедлива и ефективна съдебна система.“
[ad id=“218548″]
Електронно правосъдие и реформа на правното образование
Като ключов момент от реформата инвеститорите посочват и „разработването и въвеждането на истинска система на електронно правосъдие и модернизирането на правното образование в България и подобряване на неговото качество“, които са абсолютно необходими.
„Реформата на съдебната система е в основата на всички останали реформи. Нейното осъществяване и завършване ще повиши потенциала за икономически растеж на България и ще допринесе за реален просперитет и справедливост за българското общество“, завършва писмото.
