От „1000 причини да се гордеем, че сме българи“
№ 955
[ad id=“225664″]
Оперният певец Христо Бръмбаров постъпва в класа на Иван Вулпе през 1927 г. Две години по-късно получава стипендия и заминава за Италия, където учи оперно пеене при Алфредо Чекки и Емилио Пиколи. След дебюта му на италианска сцена през 1932 г. е забелязан и ангажиран за централни баритонови партии. Коронната роля на Бръмбаров е Борис Годунов в едноименната опера на Мусоргски. С нея българинът се нарежда сред най-ярките образци на световното оперно изкуство, от него се учат следващите изпълнители на тази роля. Наред с успехите на сцената, Бръмбаров развива и педагогическа дейност – създава няколко поколения оперни певци, голяма част от които с блестящи световни кариери впоследствие. Огромният опит по световните и българските сцени изгражда професор Бръмбаров като практик със свои понятия за вокалната постановка. Неговите открития в областта на оперното пеене стават предпоставка за изграждането на българската вокална школа, която днес е високо ценена навсякъде по света. Доказателство за успехите му са поканата да преподава два сезона в московския “Болшой театр”, присъдения му орден “Кавалер на Италианската република”, постоянните членства и председателстване на международни журита. През 1961 г. по инициатива на професора е организиран първият международен конкурс за млади оперни певци, открил за света поредица бъдещи звезди на световните сцени.
[ad id=“263680″]
