Омерта. Това е думата, която характеризира най-добре огромната мрежа от скрити механизми и обвързаности, по които се харчат държавните пари в България. Италианската дума идва от латинското „смирение“ и обозначава един вид код на честта, според който е забранено да сътрудничиш на властите или да се месиш в престъпленията на другите, дори да знаеш за тях.
На този принцип работи цялата система, изградена от ГЕРБ (и не само) в последните десет години: не разказваш за далаверите на другите, защото или ти участваш в подобни, или искаш да участваш, или зависиш от партията по някакъв начин. Тя обхваща далеч повече от просто министерства и общини. В нея се включват надзорни органи като Комисията за защита на конкуренцията, съдебни като Върховния административен съд, и репресивни като прокуратурата и полицията.
Именно заради тази негласна система видяхме в действие покрай скандала с НДК. И затова той заслужава внимание. След като тази седмица за няма и 48 часа Мирослав Боршош първо беше отстранен, после възстановен на началническия пост, самият НДК мина от един министър към друг, а парламентът реши да прави анкетна комисия, за всички стана ясно, че нещо в огромната сграда в центъра на София мирише на развалено. Според министър Лиляна Павлова и краткотрайния наследник на Боршош Борислав Велков миризмата е от неадекватно финансово управление, което не се отчита правилно, най-вероятно източва пари и е нагласило поръчката за гигантския ремонт. От своя страна Мирослав Боршош се оплака от натиск да сключва обществени поръчки, които не отговарят „на правилата и закона“.
[ad id=“225664″]
Това разчупване на омертата за малко изложи на показ скритите механизми, за които които медиите, обслужващи сплотените три власти, също мълчат. В няколкото часа на открита война се появиха твърдения и обвинения, на които трябва да бъде отговорено: за източени пари, за нагласени поръчки, за лошо управление, за де факто фалирало предприятие и за ремонт, който е окраден и е доникъде половин година преди старта на българското председателство на ЕС. Бойко Борисов побърза да замаже пролуката по начина, по който босовете на мафиотски кланове решават нещата – събра двете страни и без много обяснения ги помири, а те му благодариха.
Нормалната държава не работи така. Поднесена публично скандална информация задължително подлежи на проверка, фактите се изясняват и се поема отговорност. В момента текат поне пет отделни проверки в Двореца на хаоса. Ако държавното предприятие НДК, което данъкоплатците са финансирали с 45 млн. лв. само за последната година, се източва и управлява неадекватно, виновните да понесат отговорност. Ако не е така, това означава, че министър Павлова е излъгала в публичните си твърдения за нарушенията и също трябва да понесе отговорност. Решението, наложено от премиера Борисов, е по принципите на мафиотския клан с тази разлика, че разполага с държава.
