ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 50, 1991 г.
Я, КОЛКО ТЪРГОВЦИ!
Има ги в нашия град, има ги в столицата, има ги в страната. По битаци, по кьошета, навсякъде. Десетки и стотици хиляди търговци. И всеки гледа да продаде нещо. То това е хубаво, ама като няма кой да произвежда… Две момчета купили от магазина хиляди бутилки олио по 15 лева, а сетне го продали за 16 лева и за един час сложили настрана хилядарка без кой знае колко да се изпотят. Други мъкнат касите с бира и си вземат за „труда“ само по петдесет стотинки за шише. Та стотинка по стотинка… И въобще какво да се говори – тука младеж продава цигари, там – шишета гроздова, на трето място предлагат от пиле мляко, досущ като на Капалъ чарши. На пръв поглед няма нищо лошо: Отприщи се енергията на тоя народ и вече му са тесни прословутият димитровградски пазар и софийските битаци /кой казва, че само евреите били търговци/ и докато г-н Костов, засега в качеството си на финансов министър, си мисли с какви данъци да обложи фирмите, нашите мили родни търговци си работят, гледат си добросъвестно бизнеса и никой не ги закача. Няма за тях данъци, няма ограничения, нищо, че преди няколко дни бе обнародван новият търговски закон. И какво от това? Работата горе-долу е като преди десети ноември – постановления колкото щеш – за младежта, за футбола, за алкохола, за строителството и т.н., но нито едно от тях не бе приложено на практика, защото никой не контролираше изпълнението. И сега – има си закон, но няма кой да го съблюдава и той е нито повече, нито по-малко „врата в полето“. Няма данъчна полиция, няма други контролни органи и търговийцата се шири на широка нога и сега много хора в тая мътна вода риба ловят. А в същото време депутатите от Великото народно събрание що пот проляха, додето приемат въпросния закон. И няма никаква пречка, според този закон, всеки български гражданин да бъде търговец, след като по занятие извършва покупка на различни неща, включително и интелектуална собственост, с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид. Дотук нашите търговци, които предлагат по няколко чифта обувки, купени от Истанбул, влизат в рамките на закона като физически лица, но по-нататък не се получава, защото има едно изрично условие, посочено в чл. 4 на въпросния закон, че всеки търговец е длъжен да поиска да бъде вписан в търговския регистър. И оттам нататък работите се узаконяват и г-н Костов вече може да предяви претенции за плащане на данък върху оборота, акцизи и прочее данъци. Докато сега нашите хора са си анонимни и лоша стока да ти продадат, няма как да знаеш откъде си я взел. И след като сега черно на бяло е записано в закона кой може да бъде търговец и кой не, би следвало вече да има и контролни органи, които да следят за неговото спазване. Ако щете данъчна полиция, ако щете друга някаква формация, но да я има, иначе в това беззаконие просто ще се разглези едно поколение от млади хора, които и без това не си умират чак толкова да се трудят и всекидневно висят пред банките, за да вършат валутни операции със зелени твърди банкноти. Друго щеше да бъде, ако се отида при търговеца от властите и се запита, като е решил да продава, има ли си разрешително за това и ако няма – давай, приятелче, стоката, плащай една прилична глоба и нека те запишем на компютъра, та ако дойдеш и друг път, вече санкцията да е завишена, а при втория път – си има и съответни заведения с килии. Ако най-упоритите търговци поседят месец, два или три в тия заведения, много се съмнявам дали после ще имат толкова голям мерак да изкарват нетрудови доходи. Това от друга страна сигурно ще подейства и на другите търговци и те ще разберат, че тая държава не е село без кучета. Няма да е лошо най-сетне и закон за полицията да се приеме, за да започне и тази институция да си гледа работата, защото сега, както си стои със скръстени ръце, утре може да се превърне в институция, която пази сама себе си. Та ако тази институция си е на мястото, сто на сто търговците щяха да са по-малко. Не съм съвсем сигурен дали това е непременно пътят, по който сега вървим към демокрацията, и дали беззаконието има нещо общо с нея. Но така или иначе, фактите са си факти и сигурно трябва да се намери сила, която да ги неутрализира, иначе…
Кънчо ПЕНЕВ
Я, КОЛКО ТЪРГОВЦИ!
