На всяка крачка се натъквам на абсурди! Няма как да не си помисля като бивш математик, че ако реалността в толкова много отношения ми изглежда абсурдна, то вероятно тази реалност е новата нормалност, а аз съм абсурдът…
1. Сутринта здрав и прав мъж в златна за труд и реализация възраст прескача въртящата се рамка на входа на метрото заедно с 12-14 годишния си син и като самодоволни победители нахлуват вътре да се возят безплатно и дори изпреварват 2-3 жени и се хвърлят подобно на първобитни завоеватели на седалките…
2. В подлеза на Орлов мост майка влачи детето си, дърпа му ушите, крещи с груби изрази, то реве, та се къса, а семейство към 50 години я окуражава: Така трябва – бой докато са малки!, тоя народ само с бой се оправя и то докато е време, после обръща резбата!!!!
[ad id=“225664″]
3. Тия, от които хора ката мен зависят в науката и образованието пет пари не дават, че преподавателският труд не се лимитира с чиновническо време, защото е творчески; не им пука, че аз, например, пет съботи и недели освен през седмицата съм писал 30 отзива и 25 рецензии за дипломни работи, плюс работата над тези дипломни работи, а гледат на мен и менеподобните ми като на злостни правилниконарушители и нормопрестъпници до доказване на противното и ме плашат със санкции ако си тръгна по погрешка в 16.56 вместо в 17.04…
4. Бързам към вкъщи и искам да купя на майка ми обещания й любим пенсионерски вестник. Но пред мен за зла участ са трима души като представителна извадка от народа ни възродени – купуват лотарийни билети, пазарят се досадно, трият бавно, съобразяват трудно, мислят сякаш с други части от тялото, говорят нечленоразделно – вярно, че бързам и ми вдигнаха вътрешно в мен кръвното, но нямаше как да не си помисля – Господи, защо ме наказваш да съм един народ с тези, ама какво общо имам аз с тях!!!
Н.Слатински – фейсбук профил
