Виновните за свалянето на пътническия самолет на „Малейша еърлайнс“ (Malaysia Airlines) над Украйна ще бъдат съдени в Холандия съгласно холандското право и е възможно да има и задочно обвинени. Делото е възможно да започне до края на годината. Трагедията, в която загинаха 298 души, повечето от които бяха с холандско гражданство, стана точно преди три години – на 17 юли 2014г.
И днес продължават да се трупат въпросителни, включително за факта, че Русия затваря за граждански полети граничеща със зоната на военни действия в Украйна част от въздушното си пространство в 00:00 часа на 17 юли, т.е. броени часове преди зенитна ракета руско производство да разкъса на парчета Боинг 777 на полет МН17.
В началото на юли външното министерство на Холандия съобщи, че петте засегнати от катастрофата страни са се договорили съдебният процес да се проведе в холандски съд и според холандските закони. Загиналите идват от 17 държави, но холандците са най-голямата група – 196 души. Петте държави, ангажирани с разследването, са Холандия, Австралия, Белгия, Малайзия и Украйна.
В Холандия в понеделник кралското семейство участва в откриването на мемориал за жертвите на полет МН17 от Амстердам до Куала Лумпур.
Тейбе Юстра, който ръководи разследването на холандския борд за авиационна сигурност, заяви пред вестник „Де Фолкскрант“, че „не виждам някой бързо да попадне в затвора, но мисля, че истината ще излезе наяве“. Според него може да има повдигнати и задочни обвинения. За процес при отсъствието на обвиняемите, говори в неделя и австралийският външен министър Джули Бишъп.
Предварителното разследване стигна през септември миналата година до заключение, че използваната ракета и била изстреляна от територия в Източна Украйна, която в този момент е била под контрола на подкрепяни от Москва бунтовници. Нито едно заподозряно лице не бе посочено, но главният прокурор на Холандия Фред Вестербеке каза, че екипът му е идентифицирал 100 души, „които представляват интерес“, включително организиралите пристигането на ракетната установка „Бук“ на украинска територия и контролиралите движението ѝ от Русия към Украйна и обратно.
„Надяваме се, че към края на годината или началото на следващата ще имаме решение кого конкретно да изправим пред съда“, каза този месец малайзийският министър на транспорта Лиоу Тьон Лай.
Берт Кьондерс, холандският външен министър, заяви, че „все още виждаме много дезинформация и опити да бъде дискредитирано разследването“. Русия предлага алтернативни теории за случилото се, но не предоставя поискана първична информация и продължава да обвинява Украйна.
Към властите в Киев са отправяни критики, че Украйна е трябвало да затвори въздушното пространство над Донбас, което тя прави твърде късно и така носи част от вината за тази трагедия.
През 2015г. Русия, която отрича да има нещо общо с най-тежкият от десетилетия подобен инцидент в цивилната авиация, блокира опит за създаване на международен трибунал по случая. Сега не е ясно до каква степен руснаците биха сътрудничили с холандския съд, ако обвинението посочи руски граждани като заподозрени или поиска информация. Не е ясно също какви обвинения може да бъдат повдигнати, ако се установи, че извършителите са стреляли, мислейки, че атакуват украински военен самолет.
Върху полираната метална повърхност са гравирани имената на почти 300 души – пасажери и екипаж, загинали преди три години.
В последния си брой руското издание на сп.“Форбс“ обръща внимание на това кога Русия затваря небето си. Киев въвежда ограничения за преминаващи транзитно граждански полети на 14 юли 2014г. – на тях превантивно се забранява да слизат под 9754 метра, но не се обяснява защо. Това е височина, която все още е в обхвата на комплексите „Бук“.
Русия въвежда ограничение в зоната на действие на въздушния контрол в Ростов два дни по-късно – на 16 юли, но на много по-голяма височина от 16 150 метра, т.е. забранява да се слиза в обсега на зенитните комплекси „Бук“.
Като причина са посочени „бойните действия на територията на Украйна близо до държавната граница на Руската федерация и стрелбата от територията на Украйна по посока на територията на Руската федерация“. Защо чак сега Русия реагира, след като месеци наред украински системи „Бук“ не са смятани за смъртоносно опасни и никога не са стреляли в руското небе, пита изданието. Въпросната „стрелба от територията на Украйна“ са няколко артилерийски снаряда, а подобни трансгранични инциденти от края на юни 2014г. има и в двете посоки.
Затварянето на небето до 16 150 метра на практика означава блокада за гражданската авиация и самолетите трябва да заобикалят райони, а Русия и до днес не е отговорила защо има такава разлика с решението на украинците. Освен това, ако след руската забрана от 16 юли някой самолет, преминаващ през Украйна на 10 км, навлезеше в руското небе на същата височина, това щеше да е нарушение и въпреки това в трагичния 17 юли авиодиспечерите в Ростов на Дон са мълчали, когато МН17 е напускал украинското въздушно пространство в посока Русия.
Към въпросите се добавя и защо на 17 юли 2014г. кулата в Ростов е проследила мълчаливо и около 150 други полета през вече забранената зона на отговорност преди удара по МН17.
