Помъдряване на лятото
[ad id=“225664″]
На детството последната родина
и сладко от горчиви портокали.
Това е юли. Толкова е синьо,
че времето в часовника е спряло.
Проблясва – златна мрежица в небето,
огърлица на шията на Бога –
не знае той – ще плъзнат страховете,
змийчета са, но рано е за вопли.
Все още е хлапак и безразсъдно
се влюбва безусловно – като птица:
Такъв си остани! – гласът ми глъхне,
гласът ми ви след трудни месечини.
Посрещах и изпращах. Просто участ.
И юли се превърна в кръст и цвете.
О, нека на жарава да се учи,
Илинден вече идва с дъждовете си.
И щом започне да съзижда църква,
да трупа скръб по имена и дати,
то значи тишините са покълнали
и лятото ще помъдрява с август. …
Тогава стиснала в юмрук петаче,
последна на опашка за илюзии,
душата ми сама ще се разплаче
за чезнещия във небето юли.
Лили Качова
Препечатка от сп. „Птици в ноща“
