От „1000 причини да се гордеем, че сме българи“
№ 971
През 30-те години на ХХ в. сопраното Цветана Табакова (27.01.1905, Брезник – 06.11.1936, София) се нарежда сред най-блестящите оперни певици. Талантът й е оценен високо у нас и в чужбина, където често гастролира. За 12 г. професионална кариера, тя се превъплъщава в 36 образа, разучавайки понякога няколко роли наведнъж. Специалистите наричали българката Царица на оперната сцена не само заради музикалния й талант, но и заради царственото й излъчване и изискани маниери. При един от концертите си тя е забелязана от великия Шаляпин, който е толкова впечатлен, че я кани да му партнира в Лондон в операта на Бородин “Княз Игор” (1931). Мнозина певици по това време желаят да пеят с Шаляпин, когато световонизвестният бас е на върха на славата си. Но руснакът спира избора си на Цветана и това признание още повече затвърждава нейната популярност. През 1932 г., 27-годишната Табакова печели Международния певчески конкурс във Виена, след което ангажиментите й стават още по-чести. Ранната й смърт слага край на една възходяща кариера, но мястото й в историята на българската опера остава незаличимо.
