ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 53, 1991 г.
Акценти
СТРАСТИТЕ БЪЛГАРСКИ
Вече имаме нова конституция. Най-после. Вече нямаме Велико народно събрание. Най-после. В парламента пиха шампанско и скандираха „демокрация“, „България“ и прочие. На площада викаха „предатели“, „боклуци“ и прочие. Депутати се хванаха гуша за гуша – парламентаристи и „стачкуващи“ парламентаристи. Поискаха се оставки – на министър Данов и на кмета на София г-н Каракачанов. Г-н Каракачанов, организирал не един митинг преди време, сега като кмет заяви твърдо, че митингаджиите са „революционери“, т.е. не са истински демократи. Социалистите, както би рекъл Драгомир Драганов, възползвайки се от опита на другаря Тодор Живков пред буря да полягат ниско в окопа, се смълчаха, изчаквателно наблюдавайки битката между сините депутати, които като че ли бяха забравили, че имат друг противник. Като прибавим безпристрастието на родната телевизия и на родното радио, обстановката се очертава взривоопасна. Както и можеше да се очаква, студентите заявиха своето съществуване – някой подхвърли в пресата, че скоро към Щатите след Емил Кошлуков, г-ца Панделиева, Васко Петров навярно ще тръгнат и други лидери на стачкуващи студентски вълни, за да се изучат като професионални политици, които ще спасяват България. Чуха се заплахи от контрагладна стачка депутати на протест срещу „революционерите“ (нищо чудно в скоро време да имаме нов политически термин – „контрареволюционери“). Радиото отразява депутатската гладна стачка като по-важно и значимо събитие от приемането на конституцията. В събота от Виена кацнаха на летището в София господата министри Луджев и Пушкаров и заявиха категорично, че ще подпишат конституцията, но при друго ВНС, при друго съотношение на политическите сили в него и оставиха впечатление от директното включване, че са нещо като пожизнени депутати на всички бъдещи ВНС. контрарепликите не закъсняха. В пълен дисонанс с разменените реплики, декларации, лозунгите и нетърпящите възражения искания прозвуча по програма „Хоризонт“ в събота (около 19,45 часа) кореспонденцията на „Дойче Веле“. Кореспондентът беше лаконичен: за Германия конституцията на България е вече факт. В средствата за масово осведомяване било отбелязано, че германските политици, както и светът, не се интересуват от кавгите на политическите сили в България. Интересувало ги тези кавги да минават мирно и цивилизовано. Цитират се мненията на германски политици, че конституцията била демократична, легитимно гласувана, същевременно дава възможност за корекции. репортерът завърши с думите: „България тръгна по пътя на демокрацията.“ Както си е редно по наш си български обичай, когато чужденец ни хвали, ние сме недоволни. Виж на обратното сме майстори. Конституцията е факт. Харесваме или не харесваме този факт, да не забравяме, че по решение на кръглата маса 400 депутати бяха избрани именно за тази цел. Очевидно имаме нужда от памет за собствените си решения преди време. Освен памет ни е нужен и разум. „На таланти сме били винаги богати, каза мъдрецът Тончо Жечев тези дни, но разумът никога не ни е достигал.“ Дано този път той надделее над чувствата, защото иначе е кошмарно – от ляво пожари, от дясно пожари, както се казва в едно стихотворение на Багряна. А България е била дълго вече богата на пожари – време е да тръгне по мирния конституционен път, който изключва пожарите. В крайна сметка всеки може да критикува конституцията, но е длъжен да я спазва. Така постъпват демократите. В демократичните страни.
Георги ЯНЕВ
Акценти СТРАСТИТЕ БЪЛГАРСКИ
