ЧОВЕКЪТ, КОЙТО …
[ad id=“225664″]
Доброто има много имена.
Човекът, който завистта не знае,
посява щедро бели семена
навсякъде, а бялото – сияе.
И съхранено, детското звъни,
без себе си дори да осъзнае,
разлива радост в четири страни –
на цвят вълшебен, въздухът ухае.
Докато в неочаквания ден
недружелюбен облак обладае
прекрасното в сърцето и смутен,
враждебността под булото познае.
Зла алчност във незнаен силует
и ледено злорадство в жест потаен,
отровата от фино острие
на подлостта – покрусен и печален.
Макар че от отровата боли,
в безумството на тоя миг коварен,
пронизван от невидими стрели,
сияе дивен, светъл и безкраен!…
Димитринка Якимова
Препечатка от сп. „Птици в нощта“
