Тракийският селищен център от VI-V век преди Христа до село Васил Левски да се превърне в археологическа атракция и да придобие статут на национален паметник на културата, предвижда съвместен проект на община Карлово и Археологическия музей в Пловдив.
Община Карлово е сключила договор с екип от специалисти, които да подготвят документацията и да я внесат в културното ведомство. Новият статут на археологическата ценност
[ad id=“225664″]
ще даде възможност на общината като собственик да търси финансиране чрез европейски проекти за социализацията на обекта и представянето му като туристическа атракция. Идеята е до мястото, където днес са консервираните останки на царска резиденция, градски жилища и храм, да бъде изграден път. Край тях ще бъдат построени информационен център и зали, в които да се експонират част от находките. Мултимедия ще връща туристите 2500 години назад във времето и ще илюстрира живота в града. Тези идеи ще залегнат в бъдещия проект за социализация и развитие на археологическия обект, споделят експерти от община Карлово. За щастие селището е запазено от набезите на иманяри, защото се намира на три метра под нивото на терена и на практика няма металотърсачи, които да засекат някакви ценности.
[ad id=“225664″]
Тракийският градски център, в който е кипял живот през VI-V век преди Христа, е бил изграден в южните склонове на Стара планина. Той е бил най-ранният тракийски град и е истинско предизвикателство за археолозите да изровят тайните и богатствата му. Размерите на урбанизираната територия предполагат, че мястото е било първият голям административен център на траките.
Преди години разкрихме част от крепостната стена и храмова постройка. Става дума за много голям тракийски град. За съжаление след първоначалните проучвания спряхме работа поради липса на средства. Нямаше финансиране, а и не исках да разкривам структури, които, ако не се реставрират, експонират и пазят, ще бъдат унищожени. Сега идеята с община Карлово е да се оправи пътят. Да има достъп до самия обект, разказва Костадин Кисьов. По думите му, едно от най-внушителните открития на мястото е храмовата постройка – много монументална, строена е VІ век преди Христа, с квадри. Зидът бил от речни камъни, споени с калов разтвор и глина. По време на първите проучвания екипът на Кисьов открил и много вносни гръцки предмети, както и импортни съдове от Египет.
Сградите са били покрити с керемиди. Става дума за една блестяща архитектура от много ранно време, равностойна на древногръцката, казва археологът.
Какво още крие Тракийският селищен център, тепърва ще стане ясно, след като археолозите продължат работата си на терен.
Каменен обелиск красял храмовата постройка
Каменен обелиск с триъгълна форма и височина 1 м са открили археолозите в храмовата постройка. Самият храм е имал правоъгълна форма, изграден в основата от каменни квадри, и дървена открита конструкция, която е била покрита с керемиден покрив от плоски и извити керемиди със значителни размери – 60 на 40 см. Тази строителна практика е използвана изключително рядко и се среща главно при сградите, свързани с царската институция в древна Тракия. Според археолозите всички керемиди, както извитите, така и плоските, са били покрити със златисто покритие.
Приютявал пътуващи майстори
Селищният тракийски център край Васил Левски най-вероятно е бил административно и политическо средище на някой от най-ранните царе на одриското царство в край на VІ – началото на V в. пр. Хр., предполагат археолозите. В него са живели и пътуващи гръцки майстори, често наемани от тракийските царе за строителство на гробници или укрепителни съоръжения.
Според древногръцките историци одриският цар Ситалк за първи път през 431 г. пр. Хр.осъществява официални контакти с Атина. Многобройните вносни стоки, открити при разкопките край с. В. Левски, обаче сочат, че много преди времето на Ситалк някои от одриските царе от вътрешността на древна Тракия са поддържали търговски и политически контакти с Атина и други древногръцки градове.
Надяваме се да привлечем туристи
Надяваме се това да се превърне в един от най-посещаваните обекти от древността в региона. Тракийският град край селото е начин да привлечем повече хора и да им покажем богатствата от древността, казват местните хора от село Васил Левски. Някои от тях помнят времето, когато откривателят на обекта доц. д-р Костадин Кисьов е работел на място. Радват се, че има надежда чрез културен туризъм да популяризират селото.
Разположен в полите на Балкана, само на километър и половина от Подбалканския път София-Бургас, тракийският градски център може да допринесе много ползи на региона, коментира и заместник-кметът на Карлово инж. Стойо Карагенски. Той поясни, че местните власти активно работят по реализацията на проекта и срещат подкрепата на археолозите от Пловдивския археологически музей. Мястото е на изключително удобно място и позволява да бъде разработено и достъпно за туристи. Няколко пътеки от Подбалканския път водят до тракийския град. Най-пряката е само километър и половина, по-дългите трасета минават през центъра на селото. Според вижданията на общината една от пътеките през селото ще се превърне в основа на новия път, който ще води до тракийския обект. По този начин местният дребен бизнес – кафенета, ресторанти и къщи за гости, също ще получи шанс за развитие, смята инж. Карагенски.
Местните жители допълват, че надеждата е обектът да бъде разработен подобно на Старосел, за да има резултат от инвестицията, която предстои да бъде направена.
