Енергийното сърце на България – така, малко помпозно, но точно наричаха навремето комплекса „Марица-изток“. Тогава четирите централи и мините бяха в едно дружество и то наистина биеше в единен ритъм. Последва не много удачно раздържавяване на три от топлоцентралите на въглища.
Сега едната – „Брикел“, е в ръцете на бизнесмена Христо Ковачки, а бившата „Марица изток 3“ и чисто новата ТЕЦ „АES-Гълъбово“, изградена на площадката на бившата „Марица изток 1“, се стопанисват от чуждестранни компании от 2001 г. насам, откогато увиснаха на гърба на държавата с дългосрочни заробващи договори.
[ad id=“225664″]
Сега новата опасност, която се задава пред енергийния комплекс „Марица-изток“, е далеч по-страшна – има реална опасност това енергийно сърце да спре да тупти. Обратното броене започна на 28 април 2017 година, когато Европейската комисия прие много по-рестриктивни от досегашните екостандарти към големите горивнни инсталации.
Малко по-късно те бяха утвърдени и от европарламента, коментира в „Стандарт“ бившият изпълнителен директор на Мини „Марица-изток“ инж. Щерьо ЩЕРЕВ.
Какво означава това за трите основни топлоцентрали в комплекса „Марица-изток“ – държавната ТЕЦ „Марица-изток-2“ и американските – ТЕЦ „КонтурГлобал-„Марица-изток 3“ и ТЕЦ „АES – Гълъбово“, които използват лигнитни въглища от източномаришкото находище? Съгласно новите, по-високи екостандарти, те трябва да повишат очистването на серните окиси, които се отделят при изгарянето на лигнитите, само с 1% – от 96% на 97 на сто.
В противен случай ЕС ще налага строги санкции, включително затваряне на ТЕЦ-овете и дори на мините, които ги захранват с въглища. За затваряне на комплекса „Марица-изток“ обаче никой у нас не смее и да си помисли, защото в определени периоди 4-те топлоцентрали в комплекса произвеждат 40% от електроенергията на България. Освен това в този мегакомплекс, според синдикатите, са заети пряко 30 хил. души и косвено – още около 120 хиляди. Можем да си представим какъв удар би било това за икономиката и за националната ни сигурност, а не на последно място – и за живота на хората в Старозагорско и съседните области.
Според енергийни експерти, и трите източномаришки централи използват най-съвременни сероочистки и са постигнали максимума на улавяне на вредните газове при тази технология и този вид гориво – лигнитни въглища с голямо съдържание на сяра. На този етап в света няма горивни инсталации, които да са постигнали тази степен на очистване на серните окиси, която искат еврочиновниците, категорични са хора от бранша. И обяснението е логично. Този „само“ 1% по-малко вредни газове за нашите ТЕЦ-ове може да бъде постигнат с огромни инвестиции, които са непосилн и неоправдани в сравнение с минималния екоефект.
Според Иван Цанков, изпълнителен директор на „Eй И Ес България“, по доклад на експерти, поръчан от Фондация за климата, България е на четвърто място по инвестициите, които трябва да направи, за да влезе в новите екостандарти. Сумата се оценявала на около 1,23 млрд. евро. Председателят на ПЕС и евродепутат Сергей Станишев, който участва в неотдавнашната дискусия в Стара Загора за спасяването на комплекса „Марица-изток“, спомена цифрата 3 млрд. лв., което е приблизително същото. А това са суми, които ще доведат до значително увеличаване на крайната цена на електроенергията у нас и до трайно обедняване на нашето и без това бедно население.
[ad id=“225664″]
Има само 2 варианта за спасяване на централите
Всички – политически партии, правителство, евродепутати, местна власт, синдикати, мениджъри на топлоцентралите и мините, са категорични, че има само два варианта за спасяването на комплекса „Марица-изток“.
„План А“ е свързан с атакуване в съда на референтния документ на Еврокомисията в момента, в който той бъде публикуван като окончателен акт. Според евродепутата и енергиен експерт Владимир Уручев основанието за това е нарушение на процедурата – в деня на самото гласуване Еврокомисията е внесла изменение в крайния документ. Според други депутати е имало и недопустимо лобиране в последния момент за привличането на представителите на Гърция, които са гласували за новите по-рестриктивни екостандри. Самият евродепутат Уручев обаче е скептичен за крайния изход. Според него дори съдът да отмени решението, Еврокомисията отново ще го внесе в Европарламента, в който на този етап има бетонно мнозинство за приемането на новите екостандарти. Досега не е известно някоя от 7-те страни, гласували против новата екодиректива, да е подала жалба в Евросъда.
„Работихме доста, писахме писма до Комисията – всички български евродепутати, с изключение на Николай Бареков, който нито е изразявал позиция, нито е участвал. Ние сме абсолютно единни, всички писма всички сме ги подписали, но Комисията в крайна сметка ни каза: „Здравето на хората е важно преди всичко. От замърсяване на въздуха в Европа умират 500 хиляди души, а разходите, които са свързани със здравеопазването, наближават един трилион“, поясни ситуацията Владимир Уручев.
Другият „План Б“ описа подробно в Стара Загора самият енергиен министър Теменужка Петкова. „Вариантът, върху който трябва да се концентрираме и да работим, е получаването на дерогация (б.а. – договаряне на изключение). Това, според мен, е разковничето на този въпрос и единственият сигурен вариант да гарантираме своята енергийна сигурност“, заяви тя.
Според Петкова, България може да иска и безсрочно отлагане на приложението на новата екодиректива. Но за такава дерогация всяка една централа трябвало да разработи подробен финансово-икономически анализ – какви средства са необходими, за да се включи в новите по-високи екостандарти, и какъв ще бъде ефектът за околната среда от това.
Според експертите, нямало никакво съмнение, че милиардите, които ще бъдат хвърлени за новите технологии за очистване на вредните газове в ТЕЦ-овете в комплекса „Марица-изток“, ще доведат до нищожен екоефект. Но това черно на бяло трябва да бъде доказано и да го видят еврочиновниците. Тогава едва ли ще си позволят да ударят най-изостаналата и най-бедна на ресурси страна-членка на ЕС – България.
[ad id=“225664″]
Цифри и факти
* През 1990 г. в България са емитирани общо 104,76 млн. т парникови газове. За 24 години те са намалели на 57,71 млн. т, т.е. с 45%.
* За същия период емисиите в целия ЕС са редуцирани от 5 734,62 млн. т на 4 419,29 млн. т, т.е. – средно с 29 на сто.
* В Бългалия през 2015 г. общото количество на емисиите от въглероден диоксид е било малко под 50 млн. т, като делът на въглищата е 24,19 млн. т, или 0,15% от количеството, което се изхвърля в света.
* За последните 25 години под натиска на европейските лобисти България закри ядрени блокове с инсталирана мощност 1 760 МW в АЕЦ „Козлодуй“ и още 1 200 МW термоблокове в ТЕЦ „Варна“. Сега е на път да загуби още 3 400 МW базови електропроизводствени мощности от термичните централи в „Марица изток“.
* Най-бедната и индустриално изостанала страна в Европа – България, преизпълни в аванс, преди 2020 г., изискванията за въвеждане на ВЕИ, като инсталираните мощности вече са над 16% от наличните, генериращи еленергия у нас.
* Само година и половина след подписването на Парижкото споразумение за климата най-големите производители на въглища в света – Китай, САЩ и Индия, са увеличили добива на въглища за първите пет месеца на т.г. средно с 6%, или със 121 млн. т в сравнение със същия период на миналата година, като най-голям ръст на добива е реализиран в САЩ – цели 19%.
* В Германия за последните 15 години са инсталирани около 90 GW соларни и вятърни паркове, които теоретично биха задоволили потреблението на най-голямата европейска икономика от електрическа енергия. Въпреки това Германия разчита и на „мръсните“ си термични централи, а делът на изкопаемите горива в енергийния баланс на страната е около 82% към края на 2015 г.
