Узо Tsantali е с български корен

Световноизвестното Узо Tsantali е с български корени. Някога тази сегашна гръцка фамилия е била българска и се е наричала Чантаджиеви. И когато след войната са се прекръствали, гърците нямат буква Ч и са се нарекли Tsantalis . Това разказа за Фрог бизнесменът Трифон Петров, който чул историята лично от един от собствениците на прочутото узо – бай Георги или Yiorgos Tsantalis.
В началото на миналия век Евангелиос Цантали съживил забравените тънкости на производството с помощта на атонските монаси, днес синът му Георг / бай Георги/, собственик на компанията, устройва дегустации за ВИП гости зад стените на Атон, в които, говори се, участвали принц Чарлз и Бил Гейтс, звезди от спорта и шоубизнеса.

[ad id=“225664″]

Компанията Tsantalis проследява корените си към Thraki през късният деветнайсти век, където за първи път започва производството на вина и напитки. Основателят на компанията Evangelos Tsantalis е роден в Siderohóri, Thraki през 1913 г. Днес, трето поколение от фамилията е начело, с президент Ioanna Tsantalis и вицепрезидент Dr. Yiorgos Tsantalis.

През 1890 г. в североизточна Гърция, семейство Цантали започва да произвежда узо по уникална тайна рецепта, предавана от поколение на поколение. Търсенeто на ароматното узо нараства и през 1945 г. Евангелос Цанталис отваря първата си дестилерия в Солун. Благодарение на несравнимото качество и уникалния характер на анасоновото питие, то добива световна слава и днес на автентичния му чист вкус се наслаждават ценители от 36 страни.

Производството на Tsantali оuzo става по традиционна технология, която не изисква добавки, които изкуствено да омекотяват вкуса. Етиловият алкохол и седемте билки, които дават уникалния аромат на Tsantali оuzo, престояват 24 часа в ръчно изработени медни съдове. След това микстурата внимателно се дестилира. Най-добрата част от дестилата, наричана „сърце”, се отделя за повторна дестилация. Целият процес протича при непрекъснат надзор и тестове за качество.

[ad id=“225664″]

През 1949 г. започва масово погърчване на българското население в цяла Северна Гърция. Жестоки са били мерките срещу всички, които не искат да се признаят за гърци. И до днес близо 70% от населението по тези земи говори български, но никога публично и само на четири очи. Логичен е въпросът, защо и днес Министерството на Тракия и Македония е в Солун. А още по-логично е да попитаме, защо гърците от островите наричат Северна Гърция още НОВИТЕ ТЕРИТОРИИ, казва още бизнесменът.