„Здравейте приятели! Вчера задържаното лице с инициали В.К. в ГДБОП бях аз! Да, аз! Васил Коцев, роден в град София и живущ в столицата! Много от Вас ме познават!
[ad id=“225664″]
Който не ме е виждал на живо, ме знае от фейса! Да, признавам си, не харесвам управлението на г-н Борисов, тоест на министър – председателя. Не съм единствения! Но това е друга тема.
Как започна всичко. В 12:30 часа бях излязъл от моя дом, за да помогна на майка ми и да й пазарувам някой неща. Майка ми се обади на мобилният ми телефон и ми каза: Васко, къде си?. Отговорих, лошо ли ти е майко. Заради паниката в гласа й. И защото е възрастен и болен човек.
Тя ми каза – не, просто у нас има едни господа, които имат въпроси към теб. Бивш войник съм в поделението на Жандармерия – София и знам какво може да значат тези думи, а и следя с интерес криминалета. Викам, ей сега ще се кача. Прибрах се у нас и там ме чакаха двама господа. Попитах ги – добър ден, кои сте вие? Те ми казаха че са от ГДБОП и мен тръпки ме побиха! Викам, е сега я втасах. Знам, че точно тази служба се занимава с адски сериозни неща. И не прави справки по домовете. Майка ми се бе шашнала.
Аз попитах дали съм задържан. Не господине, каним ви в качеството на свидетел. Викам, мога ли да видя нещо, с което да ме каните? Те казаха да, веднага, и попълниха призовката! Стори ми се че не е съвсем по правилата. Призовка се попълва още в службите. Но си замълчах. Попитах ги къде трябва да дойда. Не, ние ще ви отведем. Вече започваше да мирише! Казах добре. Майка ми ме попита – излизаш ли?. Отговорих й че господата имат въпроси към мен. Ще отида да ги изслушам. Тя вика – ама нещо лошо ли е направил?. Те казаха – не се притеснявайте госпожа само за справка е! Викам си, да бе, справка!
[ad id=“225664″]
И така седнахме в колата. Говорихме съвсем приятелски. Изобщо бяха крайно любезни. Написах на моята стена само едно нещо „Отивам в ГДБОП“ понеже имам доста приятели във фейса те помислиха, че се майтапя и почнаха базиците. Аз викам само, че не е базик!
Та закараха ме в службата. Качихме се на третия етаж, като преди това попълниха на един лист кой съм, какъв съм и т.н. Точно като във филм! Питаха ме дали нося оръжие. Казах им – никога не съм имал. Провериха ме с детектор и ми казаха да оставя телефона си в шкафчето и да взема ключа. Направих всичко, което поискаха. Качих се и питам като какъв точно свидетел се явявам. Те ми викат не имаме няколко наистина сложни и важни въпроси. Казах – добре, задайте ги, слушам ви.
Извадиха листове и казаха че през април месец от моя профил във Фейсбук е излязла публикация – „Борисов, времето ти свършва, идва времето на народната любов с пушки и сопи“. Попитах- е, и? Те ми казват – г-н Коцев, това е заплаха към премиера! Викам, какво? Наистина се шашнах! Те ми казват – вие призовавате за бунт! АЗ!?! Че аз дори не помня какво съм писал преди толкова месеци. И откъде сте сигурни, че профила ми не е бил хакнат? Те ми казват – сигурен ли сте, че ви е хакна? Викам, господа не съм сигурен в нищо. Защото, ако е хакнат трябва, да вземем всичките ви устройства от вас, с които е свързан профила. Казах – а не благодаря! И така те ме питат защо пишете това срещу премиера? Отговорих – а на вас не ви ли се струва, че в тази държава нещата са объркани. Фейсбук е свободно пространство и по най – висшият закон, наречен Конституция на Република България, всеки има право да изразява и пише каквото мисли! Това се нарича май свобода на словото!
Пишете всичко. Казах, добре. Писах, да писах под тяхна диктовка. Че не желая да убивам примиера!?! Викам – ама наистина ли да го напиша? Те викат – не така, не е добре, напишете, че се разкайвате за думите си. Казах – ще го напиша, но не се разкайвам. После имаше и още разговори. Попитаха ме дали контактувам с някакъв профил Ванче Михайлов. Викам – не съм сигурен, но не мисля, че познавам такъв профил. Питаха ме дали познавам други хора, които псуват примиера. Казах – да, знам. Давайте телефонният указател и там 95 % сигурно го псуват! Лично не ги познавам! А вие познавате ли такива хора? Казах – да познавам! Кажете имената им. Казах им – не господа, аз предател никога няма да бъда! И най- накрая след един час, ме пуснаха. Казаха ми това си остава тук, нали! Викам да, ок.
Веднага след като се прибрах се свързах с моят познат журналист Владимир Танев. Но не заради това да информирам медиите. А да му кажа, че могат да го привикат! И той ми вика – Васко сънувал си. Викам, Владо за съжаление не съм! После той ме попита искам ли да разкажа историята, аз казах – не. Той ми вика – Васе, важно е хората да знаят какво става! Казах – оф, не искам да съм медийна звезда! Искам спокоен живот! Но той ми каза – моля те, разкажи. Викам, ок мамка му, какво губя! И разказах всичко на него след малко почнаха да ми звънят журналисти! Нататък всичко е известно на медии, и на читателите на тези медии, които се свързаха с мен. А те са Авантаж, Афера, BIG5 и БТВ Новините. На последните отказах да ме снимат.
[ad id=“225664″]
Искам, както казах и по-горе, спокоен живот.
Това е, моля ви господа от Върхушката на България, оставете народа ни намира!
Ние и без това сме накрая на силите си!
След толкова много ПРЕХОД!“
Източник: Фейсбукът на Васил Коцев
