Един ученик попитал учителя си: Толкова си мъдър, винаги добре настроен, никога не ми се сърдиш. Помогни ми и аз да стана такъв.
Учителят се съгласил и помолил ученика да донесе картофи и една чанта.
Когато се разгневиш и някой те обиди, вземи един картоф и напиши името на човека, с който си се скарал, а след това постави картофа в торбата.
[ad id=“225664″]
И това е всичко? Учудено попитал ученикът.
Не, отговорил учителят. Необходимо е да носиш със себе си тази чанта навсякъде.
Ученикът се съгласил. Минало известно време, торбата се напълнила с картофи и ставала доста тежка. Вече било невъзможно да я носи със себе си. Плюс, картофите започнали да се развалят. Някои изгнили и миришели лошо.
Тогава ученикът отново се обърнал към учителя.
[ad id=“225664″]
Невъзможно е това да го нося със себе си, чантата е прекалено тежка, а и картофите се развалят.
Това се случва и в душата ти, отговорил учителят.
Когато се разгневиш на някой, когато обидиш, в душата се създава тежест, която в началото не забелязваш. След това товарът става все по-голям. Процедурите се превръщат в навик, а навиците характер. А много лесно би забравил да не носиш товара навсякъде със себе си.
Дадох ти възможност от да наблюдаваш целия процес.
Всеки следващ път, когато решиш да се скараш, обидиш или те обидят, помисли дали този товар ти е необходим.
