Малка Богородица е един най-предпочитаните празници, на който се провеждат събори из цяла страна.
Според обичаите стопанката на дома приготвя празнична пита. Тя не трябва да шие и тъче, за да не се разболеят децата в дома.
[ad id=“225664″]
Това е много почитан празник от жените, които отправят молитвите си към светицата в беди и в тежки дни. Молят й се да раждат леко и да са живи и здрави децата им.
По стара традиция за здравето на децата на Малка Богородица се правят курбани. Омесват в нейна чест пита, наречена Богородичен хляб. Парче от нея се оставя за добитъка, прибавя се в храната му, друго парче се нарича на къщата, за да я пази Богородица .
В някои краища пазят това парче чак до четвъртия ден на Божията майка , когато е празникът Събор на Пресвета Богородица (26 декември).
[ad id=“263680″]
На празника Малка Богородица жените носят дарове в църквата – ризи, кърпи, престилки, чорапи, и ги поставят под иконата на Света Богородица, отрупана с цветя.
Според народния обичай се вари жито, то най-напред се носи в черквата, за да се опее и благослови, след това се раздава за здраве.
В някои райони между Голяма и Малка Богородица се спазва строга забрана – жените не перат, не тъкат, не шият, не месят хляб, за да са здрави децата им.
Празникът Малка Богородица се почита с тържествени литургии, а по стара традиция за здравето на децата се правят курбани – в жертва се принася животно, най-често женско – овца.
От курбана се раздава на бедните, приема се, че Светата Майка е покровителка и на самотните и изоставени хора, утешителка на сирачетата.
На Малка Богородица покрай манастири, църкви и оброчни места, свързани с Божията майка, се правят общоселски събори, играят се хора, пеят се песни.
Този християнски празник е и един от най-предпочитаните за кръщенета и сватби.
Между двете Богородици се пресаждат и размножават повечето пролетни многогодишни цветя и храсти.
Тогава жените обредно берат богородиче, богородична трева, или див босилек. С него свързват „женския период“ и с китка от тревата, натопена във вода, се правят бани при „женски“ болести. Богородичната трева се пази за лек.
[ad id=“218548″]
При главоболие сварената трева се слага на главата, а с отвара от нея се правят „поливки“ при „незнайна болест“ и за здраве.
Обредността, свързана с Богородица е връзка на християнската светица с древните божества на плодородието и богините-майки в индоевропейските митологии.
Празниците й изразяват тържественост в отбелязването на сезонните и земеделски цикли.
