ПЪРВИТЕ

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 58, 1991 г.
ПЪРВИТЕ
Известно е, че Освобождението от 1878 г. далеч не оправдава надеждите на радикалното крило от националната революция за „чиста и свята република“. Няколко от следосвобожденските десетилетия на Стара Загора носят отпечатъка и на нейната трагична участ през войната. така че обективните и субективните условия за проникването на множество идейни течения сред българското общество в края на миналия век се представят в Стара Загора в значително по-сгъстени социални измерения и напрегнат политически живот. Политическото многообразие в града обяснява и появата на голям брой печатни издания – от излезлия през 1883 г. в. „Земеделец“ на Д. Наумов до 1912 г. се издават 35 вестника, за същия период са регистрирани 18 печатници, издадени са стотици книги. В политическия живот на Стара Загора се откроява и традиционната духовна атмосфера, характеризираща града още от времето на възраждането – с активно просветно, литературно, музикално и театрално присъствие.

[ad id=“225664″]

В такава атмосфера, наред с други идейни течения, в края на 80-те години на ХІХ век в града проникват и социалистическите идеи. Няколко са пътищата, по които тези идеи достигат до старозагорци: чрез носителите на примамливите и опасни идеи в страната, чрез студентите, учащи в Средна и Западна Европа, и чрез масово разпространяваната социалистическа литература. Носители на идеите на социализма в Стара Загора са главно интелигенти – студенти, учители, ученици,увличащи след себе си по-будни представители и на други съсловия. Времето е дало отпечатък върху облика на всеки от тях, но все пак – има много общо в нравствените измерения на тяхната идейност. Разбунтуваният им дух кореспондира над степента на национално мислене в онези търсеща и наситена с партизански страсти епоха. Различна е социалната сфера, от която те поемат пътя към социализма, но колко цялостна и многостранна по своята жажда за знания, борбеност и вдъхновен оптимизъм е тяхната младост. Георги Бакалов едва 15-годишен познава „Комунистическия манифест“, изписва и разпространява всички издания на Плехановата социалистическа група в Женева в началото на 1891 г. Той е организатор на големия ученически бунт в Пловдивската мъжка гимназия по повод уволнението на учителя социалист Никола Габровски, става един от учредителите на БСДП. После като студент в Женева заедно със Слави Ноков и Кръстьо Раковски образуват т.нар. „женевска четворка“, която оставя забележително присъствие сред кипящата в идейните си търсения студентска младеж в Женева. След завръщането си в родината, до края на своя живот Г. Бакалов работи неуморно като публицист, преводач, редактор и издател на прогресивна литература. Слави Балабанов – също от Стара Загора /умира съвсем млад на 21 г./, е познат добре и като един от издателите сп. „Социалдемократ“ през 1893. Сред първите разпространители на социалистически идеи в града срещаме имената на учителите Теофано Попова, Тина Киркова, Райна Кандева, Иван Кутев, Вела Благоева. В града гостуват често, оставяйки след себе си трайната диря на обаянието, Никола Габровски, Димитър Благоев, тесни дружески връзки се установени с казанлъшките дейци Бозвелиев, Дабев и Пенков, с Пейо Яворов – приятел на Г. Бакалов и секретар на чирпанската организация на БРСДП. От 1897 г. в Казанлък и Стара Загора работи и живее Георги Кирков като съредактор на в. „Работнически вестник. След него завинаги остава патосът на огненото му слово, неповторимите му фейлетони и поетически изяви, а работническите клубове са тесни за овациите на едва сричащите първите истини за социална справедливост пролетарии. Няма брой на вестника, в който да не срещнем и материал от Цоньо Бръшлянов. Сред първите социалисти срещаме самоотвержените Митьо Трифонов – предоставил кафенето си за клуб на партийната организация, създадена през 1893 г., обущаря Кольо Брумбалов, шивача Злати Добройков, майстора на виенски столове и архивар на организацията сладкодумния Момчо Маджаров, печатаря Генчо Шарлаников, обущаря и бъдещ администратор на партийния печатен орган Вълчо Орачев и др., и др. Невъзможно е да изброим имената на всички носители на идеите за социална справедливост и демокрация, но те присъстват неизменно в нашата историческа и синовна памет. И без да си даваме сметка, чрез своето нравствено обаяние, вяра и надежди за бъдещето те са формирали душевността на поколения българи след себе си.
Лилия ФИЛИПОВА