През последните години се наблюдава устойчив процес на нарастване на интелектуалния труд над физическия. Това се наблюдава особено в днешни дни – с масовата употреба на компютрите и роботизацията.
Човек използва зрението си целодневно. От сутринта, до последния пост от социалната мрежа, който ще прехвърли преди да заспи.
[ad id=“225664″]
Ние живеем във време, в което погледът ни е вторачен в близкоразположени обекти през почти цялото време.
Механизми на зрителната умора
Всеки е изпитвал признаците на зрителната умора. Парене в очите, усещане за тежест в областта на челото и орбитите, главоболие, сухи и зачервени очи. В тежките случаи може да се стигне до премрежване на редовете, размазане и дори двойно виждане (диплопия)!
Зрителната умора се нарича астенопия и включва в себе си различни компоненти:
Дългосрочни ефекти от претоварването на очите
Интелектуалният труд през последните векове еволюционно е допринесло за разпространението на миопията (късогледството). Непрекъснатият устрем на погледа към близкоразположените обекти води до усилена конвергенция и промени в размерите на очната ябълка.
[ad id=“263680″]
Акомодацията
За да вижда еднакво ясно предмети на близко и на далече, окото трябва да акомодира – по-точно да се приспособява. Това се случва чрез цилиарния мускул, който при своето съкращение отпуска лещата. Тя става по-дебела и пречупва по-силно. По този начин ние фокусираме текста, който четем.
Както всеки мускул, така и цилиарният може да се претовари. При много продължителна близка работа е възможно да се стигне до временен спазъм на акомодацията. Тя най-силно се напряга при далеколедите, докато при късогледите тя най-малко влиза в употреба. В акомодацията участват и очедвигателните мускули, които при нужда конвергират очните ябълки.
[ad id=“236993″]
Некоригирано зрение
Неустановеното наличие на далекогледство или астигматизъм е предпоставка за бързо развитие на зрителна умора, както и неясно виждане в тъмнината.
[ad id=“236999″]
Рядко мигане – синдром на компютърното око
Съсредоточеният поглед и ярките стимули от екраните водят до забавяне рефлекса на мигане. Това е необходимо за равномерното разпределение на слъзния филм. Рядкото мигане причинява зачервяване и „псевдо сухо око“.
