ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 62, 1991 г.
Приемник на опит и идеи
♦ 90 години от Учредителния конгрес на Българския женски съюз
Първите дружества на жените в България възникват в средата на 19-и век, когато цялата страна е обхваната от мощно движение за народна просвета и култура, за национално възраждане.
Идеята за създаването на първото женско дружество принадлежи на просветния учител и общественик Кръстьо Пишурка. През 1857 г. е основано първото женско дружество „Милосърдие“ с председател Елена Циганелска. Веднага след това се основават и други женски дружества: в Стара Загора – дружество „Майчина грижа“ – 1869 г. /Анастасия Тошева основава женското дружество „Майчина грижа“/; в Ловеч – „Благодетел“ – 1866-1871 г.; във Велико Търново – „Женска община“ – 1869 г.; в Габрово – „Майчина грижа“ – 1870 г.; в Плевен – „Развитие“ – 1868 г.; в Свищов – „Развитие“ – 1869 г.; в София – „Майка“ – 1869 г.; в Елена – „Съгласие“ – 1869 г.; в Русе – „Стопанка“ – 1869 г. Първите учителки и по-просветни българки са и първите организаторки и вдъхновителки на женското движение. Дружествата поставят основите на демократичното женско движение, формират и утвърждават прогресивните традиции в развитието на женските организирани общества. Огромно е значението на женските дружества за пробуждане на националното съзнание. Те израстват като центрове на просветна и културна дейност, средища, в които за първи път се заговаря за жената като личност. От 12 до 15.VІІ.1900 г. в София се провежда събрание – среща на делегатки от всички дружества. Присъстват 20 делегатки от женските дружества в Шумен, Варна, Велико Търново, Русе, Балчик, Габрово, Севлиево, София, Тутракан, Дупница /Станке Димитров/, Ески Джумая /Търговище/, Осман Пазар /Омуртаг/, Ловеч и др. Избран е инициативен комитет. На 10.VІІ.1901 г. се свиква конгрес на женските дружества, който продължава работата си до 14.VІІ.1901 г. В него участват 25 делегатки, които представляват над 25 дружества. Те са основата, върху която се създава БЪЛГАРСКИЯТ ЖЕНСКИ СЪЮЗ. Съюзът си поставя за задача „умствено и нравствено повдигане на жената и подобрение на нейното положение във всяко едно отношение.“ Делегатките приветстват международното движение за мир. Вторият конгрес на Българския женски съюз се провежда в София от 15 до 19.VІІІ.1902 г. На конгреса жените социалдемократки се стараят да се даде на съюзната цел ясно класово тълкуване – пълно освобождаване на жената като личност чрез преобразяване на буржоазното общество. По това време съюзът обединява 32 женски дружества и има 1921 членове. През 1903 г. се провежда третият конгрес на Женския съюз, където социалдемократките се оттеглят от съюза и от женските дружества. След третия конгрес Българският женски съюз се утвърждава като чисто феминистка организация – както по интересите, които представляват, так и по състав и идеология той става изразител на движението на жените от „средните класи“. Пропадат последните опити на жените социалистки да спечелят Българския женски съюз – да завоюват позиции в него и да го превърнат в организация на работничките, в полза на социалдемократическата дейност. Българският женски съюз работи с определена група интелектуалки. Печатен орган на съюза е в. „Женски глас“ /1901 – 1944/. Съюзът представа да съществува от октомври 1944 г., когато по инициатива на Националния комитет на Отечествения фронт започва формирането на Българския народен съюз. Отчитайки вековните традиции на българската жена като радетел за социален и духовен напредък, на 3 март 1990 г. се провежда национален учредителен форум на Демократичния съюз на жените /ДСЖ/, исторически наследник на женските дружества от епохата на Възраждането, Българския женски народен съюз и движението на българските жени. Той се стреми да бъде достоен приемник на най-ценното в техния опит и идеи, да ги развива и обогатява, за да издига на ново равнище личността и социалната роля на жената. Демократичният съюз на жените е непартийна организация, открита за всички жени, които поддържат платформата му, независимо от партийната им принадлежност, вероизповедание и социално положение. Негова грижа е защитата на интересите и достойнството на жената в обществото, подобряване на положението й в семейството и труда, утвърждаването на социалната справедливост. В съюза членуват близо 150 000 членове. Печатен орган на ДСЖ е в. „Ние жените“.
90 години от Учредителния конгрес на Българския женски съюз
