ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 64, 1991 г.
Клуб ♦ Стара Загора ♦
БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ СЛУЖИ НА ЕДНА „ПАРТИЯ“ И ТЯ Е БЪЛГАРИЯ
Полк.инж.Гиньо Тонев е роден на 6.ХІІ.1943г. в Симеоновград. Завършил е ВНВУ „В.Левски“ във Велико Търново, а след това и академията „Г.С.Раковски“ и генералщабната академия в СССР. Преминал е през всички командирски длъжности – от взводен командир до командващ на дивизия. От миналата есен е командир на Старозагорската дивизия. Семеен, с две деца.
-Полк.Тонев, дълги години проблемите на армията бяха табу за журналистиката. Нужна ли беше такава секретност и беше ли тя в интерес на армията и обществото?
-Трябва еднозначно да отговоря, че такава секретност беше нужна. Във всяка държава въпросите на националната сигурност и отбрана са изключително важни и с оглед опазването на териториалната цялост на държавата достъп трябва да имат определен кръг лица. Друг е въпросът, че имаше някои неща, които аз считам, че не е било нужно до такава степен да бъдат секретни. Основната причина, която налагаше секретността, беше блоковата система. Нашата страна бе членка на Варшавския договор, освен това пряко граничим с две държави, членки на НАТО, и именно тези обстоятелства налагаха степента на секретност да бъде по-голяма.
-За година и половина настъпиха много промени и в българската армия. Кои са най-важните, довели до новия дух и атмосфера?
-Ще Ви отговоря като военен, а не като политик. Разведряване действително настъпи, но във военната област промените не са в такава висока степен. В настоящия момент разведряването с определени страни е просто на ниво разговори и пожелание. Към практически стъпки ние сме готови да отидем, нашето министерство, държавното ръководство одобриха предложенията на гръцкия министър-председател Мицотакис за създаването на буферни зони, в които да бъде разредено въоръжаването до определена степен, така че да няма настъпателен характер от трите балкански страни.
-Нека погледнем към вашата „кухня“ – какви промени настъпиха в армията?
-Според мен най-съществената промяна е деполитизацията. Това е процес, който не може да се реши с един замах, но той започна и продължава успешно. При плурализма, при многопартийната система, при демокрацията, към която се стремим и желаем да постигнем, считам, че най-правилно е армията да се занимава със своите преки функционални задължения. този процес се приема нормално от целия личен състав на армията и това бе продемонтстрирано на неотдавнашното учение, на което присъствуваха президентът, министър-председателят и представители на политическите сили. Сега българската армия служи на една „партия“ и тя се казва България.
-Тежи ли ви повече пагонът?
-Как да Ви кажа – пагонът не би трябвало да тежи. Това е мое мнение, но ако на един военнослужещ му тежи, значи не е попаднал на попрището си. Но в известен смисъл нещата напоследък и при нас се усложниха, защото и обществените отношения станаха по-сложни. Политическата и социалната обстановка, напрежението в страната дават отражение и в армията, защото ние не живеем откъснато от всичко, което ни заобикаля. Един от сериозните проблеми, които се опитваме да решим, е дисциплината.
-Има ли самочувствие българският военнослужещ?
-Този въпрос вълнува и офицерите, и по-нисшите членове. Определено трябва да кажа, че ние имаме самочувствие. И то идва от убедеността, че ние служим на една кауза, служим за защита на националните интереси на нашия народ. Но трябва да бъда откровен и да кажа, че някои социални проблеми, които реално съществуват, до известна степен влияят на самочувствието ни. Жилищният и финансовите проблеми, работата на съпругите на военнослужещите са сериозни
проблеми, които чакат своето решение.
-Сред хората съществува мнение, че вие получавате добри заплати и имате по-малко житейски проблеми… Това ли са илюзиите за едно благополучие?
-Г-жа Филипова, аз ще се върна на първия Ви въпрос – за по-голямата секретност, която създаваше и невярна представа за живота и проблемите на армията. Може би, защото обществеността се държеше далеч от нашите проблеми, тя не само не ги познава, но дори се смяташе, че ги няма. това не е така, без да сме били изоставени, ние имаме проблеми, които ни пречат да работим и живеем нормално. Искам да кажа, че офицерът и сержантът не са на такова високо социално стъпало, че да им се завижда.
-Бихте ли конкретизирали проблемите на военнослужещите във вашия гарнизон?
-Разбира се. Нашият гарнизон е един от най-големите и сложни, изключително разнороден по родове войски. Това усложнява дейността на този гарнизон и увеличава социалните проблеми на живущите. В този момент има 157 офицери и сержанти, които се нуждаят от жилища. С идването на есента, когато стават новоназначенията, очакваме техният брой да нарасне над 250 души и това е един изключително сложен социален проблем. Всички жилища, в които живеят военнослужещи, са закупени, в момента се строят и нови. Надявам се в близките три-четири години окончателно да се реши жилищният проблем. Другите ни социални проблеми са такива, каквито са на всички българи.
-Общината съдейства ли ви при решаването на тези проблеми?
-В лицето на временната управа имаме пълно съдействие. Целият екип, който сега ръководи общината, се отнася с изключително внимание към проблемите на армията и според техните възможности ги решава.
-Без Варшавския договор, все още далече от НАТО способна ли е българската армия да гарантира сигурността на страната?
-Въпросът е много интересен и много сложен. Преди малко казах, че до десети ноември ние бяхме обвързани със страните от Варшавския договор и националната сигурност и териториалната цялост се гарантираха от неговите договорености. След разпадането на тази структура ние повече прибягваме към своя собствена доктрина. Всяка държава, всяко държавно ръководство има своя военна доктрина, която съобразно изискванията и принципа на стратегията трябва да бъде правдива, за да оправдае своето предназначение. Ние се намираме на Балканите и това има не само икономическо и географско, а и военно значение. това поражда сложността в решаването на проблемите за отбраната на страната. Освен това живеем в много сложно време – кризата и напрежението в Югославия и СССР, нестабилността в Румъния и други поставят сложната дилема пред нашето политическо ръководство да определи правилната доктрина. Аз считам, че пътят, по който се тръгна, е верен – ние трябва да търсим реализацията на своята национална сигурност и териториална цялост в рамките на европейските структури, на европейските граници, в Парижките споразумения, които бяха подписани от нашата страна. Другата, военно-техническата страна е как ние ще реализираме тази военна доктрина. На този етап, с тази армия и с тази бойна техника сме в състояние да защитим териториалната цялост на страната.
-Днес за първи път отбелязваме Деня на българската армия с дата 23 август. Как посрещнахте това решение?
-Смятам, че правилно бе избран този ден за празник на българската армия. Така мислят и много мои колеги. Този ден е светла дата в историята на народа ни, той е свързан с боевете на Шипка, в които участва и Българското опълчение. И исторически, и морално тази дата е свързана с българската войска,с нейното създаване и прохождане.
-Какво ще пожелаете на своите колеги, на войниците по случай празника?
-Преди всичко искам да пожелая на своите колеги,на всички военнослужещи не само от действащата армия, но и на тези от запаса здраве и високи успехи. Армията все още е нужна на нашия народ и ние трябва да я издигнем на високо професионално и техническо равнище. Може да бъде малка армия, но трябва да бъде достойна, способна да защити националната сигурност на нашата страна.
Недялка ФИЛИПОВА
БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ СЛУЖИ НА ЕДНА „ПАРТИЯ“ И ТЯ Е БЪЛГАРИЯ
