ЕСЕН
Гледам залеза , на слънцето намигам.
Спокойно е. Един нормален ден.
Не съм аз вече хубаво момиче,
а съм жена- и пламъка е в мен.
Изпращам лятото със палавите пръсти.
Прощавам се със пясък и вълни.
Започвам да харесвам вятъра
И мириса на есента дори.
Момичето си тръгна, не помаха.
Сбогуването винаги тежи.
Жената знае: Затвори вратата!
И после нова, друга отвори!
Годината е четири сезона.
И всеки очарова и горчи.
Научиш ли на малко да се радваш…
Тогава ВСИЧКО си научил ти.
Автор: Елена Василева, момичето, приело, че всеки дъх е живот и го поема с усмивка и радост
Стара Загора
август 2017 г.
