ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 65, 1991 г.
ИСТИНАТА – БЕЗ ПОДПРАВКИ
В дом „Литературна Стара Загора“ имат кът за литературния кръжок „Георги Бакалов“. И там на отделно стъкло с едри релефни букви е написано, че кръжокът е създаден към читалище „Родина“.
Веднъж обвиних авторите на музейната експозиция в изопачаване на истината. Кръжокът бе създаден с амбиция за самостоятелно съществуване. Единственият сериозен аргумент на Стоян Стаев, главен уредник на дома, беше: „Ами ние така мислим.“ Стоян Стаев прехвърли вината на Константин Колев. При планирането на експозицията решаваща дума имал той, който желаеше основател на кръжока да е бил именит старозагорски писател. Късно ми попадна книгата „Читалищното дело в Стара Загора“ от Вълчо Вълканов и Иван Огнянов, издадена през 1977 година. Пет страници в нея /61-65/ са посветени на литературния кръжок „Георги Бакалов“. Двамата автори са преценили, че е редно първо да запознаят читателите със старозагорската група на Съюза на трудово-борческите писатели, създадена през 1932 година, а след това да разкажат за кръжока. На литературната група са отделени 7 наборни реда. Но в тях няма нищо друго, освен общи фрази, неточности и сериозни пропуски. И най-важното: връзката между групата и кръжока остава дълбоко в контекста. Авторите цитират точно абзаца от съобщението за основаване на литературния кръжок „Георги Бакалов“ /в.“Земя“ бр. 319/, в който се изброяват имената и на учредителите. Но решили да посочат имената и на ония учредители, скрити зад класическото и др. На първо място те сочат името на Петко Каруцин, защото не е логично той да не е присъствал. Но не са предусетили една възможност: Петко Каруцин беше тогава мобилизиран. Съвсем очевидно е желанието на Иван Огнянов да включи и себе си в числото на учредителите. И за да не бъде очебийно, освен себе си, включва Петко Каруцин, Борис Каменов и Димитър Рачев. А онзи, който е изготвил списъка на хората, поканени на учредителното събрание, по-добре знае кои още, освен изброените, са присъствали на събранието. А те са на първо място Димитър Лев Андреев, железничар, Маргарита Генчева, Ст. Калапчиева и един младеж от Змеево – Николай Христов Трифонов – Малчика. Сред многото неточности и неверни неща, в страниците за литературния кръжок има една истина читателите са информирани, че за председател на кръжока е бил избран Иван Дечев, а за секретар – Константин Коняров. Един факт, толкова дълго премълчаван, че е потънал в бездната на забравата. Трябва обаче да посочим още един факт, но парадоксално изопачен. През 1945 година ръководството на кръжока реши да издаде стихотворения сборник „На свобода“. До реализация на книгата не се стигна, защото не бяха написани и предложени достатъчно хубави стихотворения. Но това не е попречило на двамата автори да говорят за сборника като за книга, стигнала до читателите. Така убедително да пишат, че един студент по литература бе решил в дипломната си работа да направи разбор на включените произведения в сборника. Той получи от Вълчо Вълканов, тогавашен председател на кръжока, подобна справка за сборника. В тези пет страници, посветени на литературния кръжок „Георги Бакалов“, се потвърждава навярно заимстваната „истина“ от дом „Литературна Стара Загора“, че кръжокът е създаден към читалище „Родина“. Съюзът на литературните кръжоци в България бе разформирован. Бе спрял и в. „Литературен подем“. Но жаждата за трибуна и изява не бе секнала. И по случай 10-годишнината на кръжока издадохме сборника „Литературна Стара Загора“, реализиран благодарение на финансовата помощ на Окръжния народен съвет и Окръжния съвет за българо-съветска дружба. Някои формалности около разпространението на сборника /кръжокът не беше юридическа личност/ ни принудиха да потърсим подслон при читалище „Родина“ /1955/. Но ако сега някой реши да се породи в годишните отчети на читалището, за да открие данни за живота на кръжока, ще остане разочарован. Такива скромни данни ще открие само в два годишни отчета. За сборника „Литературна Стара Загора“ бе изработена подробна обемиста документация – как се е работило, как е съчетаван професионалнинят с кръжочния метод. Тази документация бе предадена за съхранение в читалището заедно с други архивни материали. За съжаление, нищо не е запазено. Всичко е предадено на „Вторични суровини“ за претопяване като ненужна хартия. Справедливостта обаче налага да подчертаем, че читалището винаги с охота осигуряваше подслон на литературния кръжок. И с това се изчерпваха неговите грижи за него. В бр. 35 на в.“Септември“ от 24 април 1990 г., в статията „С порива на духа“ Стоян Стаев пише отново за литературния кръжок „Георги Бакалов“ като кръжок, създаден към читалище „Родина“. Това обстоятелство потвърждава за сетен път, че една неистина се превръща в истина, когато непрестанно и методично се втълпява в съзнанието на хората.
Константин КОНЯРОВ
