В 4:00 ч. сутринта на 29 Октомври 2017 г. ще преместим часовниците си с час назад. Тогава 4 часа ще стане 3 часа и ще спим с 1 час повече.
[ad id=“225664″]
Лятното часово време е въведено за да се намалят разходите за ток и осветление, като се използва повече дневна светлина.
В България лятно часово време се въвежда от 1979 г. в България – от последния неделен мартенски ден, като за периода 1979-1996 то е валидно до последния неделен септемврийски ден, а от 1997г. насам – до последния неделен октомврийски ден. Корекцията в този период става като се извадят три (3) часа от времето по Гринуич, а не два (2) часа, както е за дните от годината, които не влизат в посочените периоди.
В годините 1979-1996 преместването на часовниците е ставало в 0 часа, в следващите две години – 1997 и 1998 – в 3 часа, а от 1999 година през пролетта – в 3 часа, през есента – в 4 часа.
Твърди се, че първият, предложил лятното часово време, е Бенджамин Франклин със свое писмо до редактор на вестник „Парижки журнал“ през 1784 г. Това предложение обаче било по-скоро с хумористичен нюанс и всъщност предлагало парижани да стават и да си лягат по-рано.
Идеята за лятно часово време за пръв път се осъществява на практика от правителството на Германия по време на Първата световна война в периода 30 април – 1 октомври 1916 г.
[ad id=“225664″]
Скоро след това Великобритания последва примера, като отначало въвежда лятно време от 21 май до 1 октомври 1916 г. На 10 март 1918 г. Конгресът на САЩ установява няколко часови зони и официално въвежда лятното часово време, но законът не намира отзвук и скоро е отменен.
