ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 67, 1991 г.
Лично мнение
ПРЕДИЗБОРНИЯТ КАПАН
Идат избори. Имаме си закон за тях, чрез който политическите сили, обвинявайки се взаимно в какво ли не, все пак предпочетоха собствената си СИГУРНОСТ на бъдещи депутати пред истинските демократични избори.
Е, сега всеки цитира някого си /за предпочитане – западен политолог/ и ни убеждава, че, видите ли, пропорционалната система е най-справедлива за малка страна като нашата с полюсно политическо разделение. И сигурно е така. Сега обаче всеки избирател е наясно КОИ ще бъдат депутати в следващото народно събрание. Ако се напъне този някой, би могъл да изброи поне 39 имена от СДС и толкова или малко повече от БСП, които са СИГУРНИ. Неофициално, пък и официално вече върви подготвянето на листите. Издигането на кандидатите за народни представители ще бъде от „долу“, пък от „горе“, уж няма да се месят /г-н Живков много обичаше тия изрази и си играеше с тях бая години, стига да му кефне!/. Но вече се чува за пазарлъци – и при БСП, и при СДС. „Големите“ софиянци са „склонни“ да подкрепят избирателните ни листи, но само ако са подредени до… трето място в тях. Познайте защо! Хващам се на бас /най-малкото ще обръсна близо двайсетгодишната си брада/, ако в следващото народно събрание се промъкне личност от нашия регион. Освен ако някоя партия или коалиция спечели над петдесет процента, което невъзможно според мен. И ще осъмнем със същия състав на народното ни събрание, с неговия най-лош и неудачен вариант. Онези, които не могат вече и физически да се понасят, се договориха да бъдат отново заедно. А практиката говори красноречиво – излязоха депутатите за десет дни в отпуска и обстановката в страната се успокои. Просто нямаше КОЙ да дава ЛОШ пример… Иначе и едните, и другите си плюха на миналогодишните предизборни платформи, речи и обещания. С щяха да залагат изцяло на личностните качества на гражданите, а БСП официално се отказа от колективното за сметка на личностното начало. Дойде време – показаха и доказаха последователността си. Да му мисли избирателят. Един велик гражданин на света, французинът Жан пол Сартър, твърдеше, че изборите били капан за глупаци. Имаше предвид пропорционалната система, в която личността /и на кандидата, и на избирателя/ се размива. Хем си ти, хем си „всички останали“. Мощните политически партии при тази система „гълтат“ малките и ако пък големите вземат да им поставят непосилна бариера /ние сме рекордьори в това отношение с четирипроцентовата бариера/, си гарантират „болшевишкото“ единство. Или двуединство. Хайде – триединство. Хайде – триединство. Но толкова. И от цялото многообразие на политическите партии, в парламента ще седнат отново познатите ни лица. При такъв закон и да гласуваш, и да не гласуваш, е все тая – би рекъл Сартър. Измамените са известни, печелившите – също. Изход има, но в него аз не вярвам. Все пак ще си позволя да отправя предложението си изход към политическите сили в общината: господа и другари, обяснете на вашите „горе“, че и ние имаме достойни мъже и жени. Ако сте истински демократи, вие сте длъжни да отстоявате листите да се оглавяват поне до трето място, от НАШИ кандидати. Не връщайте софиянци, но из предложете местата от пето назад. Хващам се отново на бас – нито един от известните 39 от СДС и малко повече от БСП няма да влезе в листите ви. Само така ще имаме и ние депутати в следващото народно събрание. Зная, зная, сега много софиянци ще се сетят, че всъщност са от Стара Загора – на кой баба му е живяла тук, на кой балдъзата на дядо му по майчина линия е летувала на Старозагорските минерални бани и т.н. Ще ни убеждават колко ни е хубав градът, а ние колко още по-хубави сме и т.н. Познато, нали! И какво ще излезе? Че миналогодишните избори бяха къде-къде по-демократични. „Биха“ се личности, кандидатите премерваха морални и професионални качества. Следващото народно събрание обаче няма да е ВЕЛИКО, то ще е обикновено. А това вече подсказва, че само НАШИЯТ депутат ще мисли за НАШИЯ град, за НАШАТА община /дай боже и област/, за НАС самите. Не софиянецът, който миналата година най-обичаше варналии, тази – старозагорци, а за по-следващите избори сигурно най ще залюби видинци. Не е лошо да помислите, господа и другари. Бъдещето на Стара Загора, неговото достойнство и морал, са във ваши ръце. Отново. Иначе избирателят ще гласува. Пък и да не гласува, при тоя закон, все тая.
Георги ЯНЕВ
Лично мнение ПРЕДИЗБОРНИЯТ КАПАН
