Подводна зала от римско време е била открита край Мусинската пещера потвърждава специално за „Борба“ кметът на селото, който е участвал като доброволец в операцията.
Помещението било разкрито от археолога Калин Чакъров, който влязъл с водолазен костюм, за да огледа дъното на древен римски каптаж. „Със средства на кметството и дарители повикахме водолази от Плевен и археолози, за да почистим каптажа. Изкарахме над 5 кубика боклуци и отломки, които вероятно са хвърляни при събарянето на някогашната воденица“, разказа още Иванов.
Според местните хора именно в подобни зали тук са крити съкровища, а районът е преравян многократно от иманяри. Римският каптаж се намира в непосредствена близост до пещерата и изграждащата се в момента рибна ферма. Залата му вероятно е била изградена, преди да се положат тежките по няколко тона каменни стени край извора.
[ad id=“225664″]
Предполага се, че помещението е свързано и с галерии в самата пещера. При експедицията, която е приключила преди броени дни, са били възстановени и множество от масивните каменни темели на каптажа. От Мусинската пещера и каптажа римляните са доставяли вода на 30 километра до Никополис ад Иструм, припомня Христо Иванов. През 1979 година учени са изследвали с лазер римския водопровод и достигнали до извода, че такава точност на денивелацията и продължителност на наклона на водопровода не може да се постигне даже със съвременна техника.
„Дядо ми ми е разказвал как навремето до пещерата е идвал цар Борис и е наредил водолази да влязат в нея. Като малък пък посрещахме Людмила Живкова. Заради множеството разкази за пещерата реших да вляза и аз. Стигал съм почти до края, но при един от случаите пропаднах в подземната река и излязох с побеляла коса. На влизане тя бе черна, а излязох с бели кичури, жена ми припадна, не можа да ме познае. Независимо от горещината тук водата е винаги 6 градуса. Пропаднах надолу и се вкочаних. С последни усилия успях да се захвана и да се измъкна, но от тази авантюра ми побеля косата. Колкото до златото, като легенда се знае, че то е в дъното на една от залите в галерия на пещерата, но има доста капани”, разказва Петко Ганчев – мусинчанин, който живее в близост до мястото. Според кмета на Мусина Христо Иванов иманярският бум в района става, след след като по време на оран трактор изровил с плуга си гърне с римски монети в местността Садина.
„Обикалят с металотърсачи и коли, търсят, след като има такъв интерес, значи намират, но няма кой да сподели подобно нещо, защото е незаконно”, разсъждава местният управник. Според него най-много търсачи имало около т. нар. Червена стена. В миналото край нея имало множество вили на римски земевладелци, а самият Иван Асен Втори наредил да вдигнат манастир, в който да живее майка му.
