ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 68, 1991 г.
106 години от Съединението
ДУХ ПРИЗИВЕН И МОГЪЩ
На 3 март 1878 година замлъкнаха оръдията. Победоносните руски войски се спуснаха като пледпролетен порой и спряха пред портите на Цариград – мечтата на толкова завоеватели и царе. подписано бе Санстефанското примирение. В него точно и ясно, в пълно съответствие с етническия елемент, бяха определени границите на България. Над Европа, която със затаен дъх следеше новините от театъра на военните действия, настъпи тишина. Дойде времето на „лов в мътни води“, на тънките сметки и тъмните сделки. Дойде времето, когато „атовете се ритат“… Некадърната царска дипломация, изправена за пореден път пред блока на европейските държави, не можа да защити това, което нейните войници извоюваха с реки от кръв! Грубо, брутално, без да се интересува от понятия като „национално достойнство“, европейската дипломация обезсили Санстефанското примирие. Злокобният Берлински трактат разкъса целокупното Отечество и заложи в основите на европейския мир едно престъпно, спрямо България, решение. Но какво ги интересуват големите държави страданията на „някакви си там българи“?… Родината бе разпъната на кръст. Българите отново станаха разменна монета в „голямата“ политика. На същата онази политика, която твърде студено подмина Баташкото клане и опожаряването на Панагюрище… Когато в Източна Румелия, това „перфидно дете“ на плесенясалите мозъци, сътворили Берлинския трактат, идват европейските комисари, при тях се явява делегация на карловските жени. И техният протест е и най-голямото обвинение към политиците, нехаещи за народа ни: „Господа комисари, се пише в обръщението, поискайте от турските съдии съдебните протоколи, за да видите вината на нашите обесени мъже и синове. Вие трябва да направите това, за да видите морала на това управление, което сега искате да върнете в нашата злочеста земя. Но това никога няма да стане! Ние никога няма да пуснем между нас кръвопийците и ви заявяваме, че турските войски няма да влезат в България, освен ако не минат през труповете на карловските вдовици!“ Идеята за съединението на Княжеството, Източна Румелия и Македония в изсконните граници на целокупна България е силата, която стои в основата на обществено-политическия живот от двете страни на Балкана, Охрид и Шар. Отново начело на движението застават хора, огрени от последните зари на Възраждането. Това са люде морално чисти – бивши бунтовници и апостоли, участници в черковни борби, просветители. Хора, носители на един по-висш идеал, които винаги са дразнели посредствениците. Отново е възкръснала от пепелта на пожарищата идеята на Апостола Левски. Започва трескавото създаване на тайни комитети с една-едничка цел – обединението на България. В тях участват хора от различни възрасти, с различно обществено положение. Подготвят се и се изпращат чети в Македония – тази многострадална българска земя, която не видя и един-единствен свободен ден. И до ден днешен дори! Идеята за Съединението, горещо подкрепяна от всичко говорещо български, през лятото на 1885 година има вече такава популярност, че само атрофиралите султански мекерета виждат в нея „бунт срещу държавата на падишаха“. Да, идеята за Съединението е бунт, но това е бунт на един народ, който иска да бъде свободен и единен в рамките на тази земя, която съдбата му бе предопределила! Това бе и бунт срещу меркантилността на „голямата“ политика, която никога не е имала постоянни приятели, а само постоянни интереси. На 6 септември Чардафон влиза с четата си в Пловдив. воден от офицерите си, войниците в цяла Южна България вземат властта в свои ръце. В издадената прокламация пише: „Братя! Часът на Съединението удари! Чуждото нам правителство е съборено! Да живее България!. И днес, когато размишляваме върху този съдбовен за нас политически акт, ни се струва, че всичко е станало много лесно. Де да беше така! Вярно, нямало ги е кървите на Април и пожарищата на войната. Но в онези дни се е искало кураж и пламенно родолюбие да застанеш срещу аргументите на цяла Европа, изтъквайки своя най-важен – довчерашен роб да бъде свободен и да живее в земите, завещани му от деди и прадеди. Земи, над които векове е звучала българска реч! И песен! Каквито проблеми сега да тревожат духа ни, духът на Съединението – този велик акт на политическа мъдрост, никога няма да загасне. Народът ни грижливо го съхранява! Не може да има България без него, защото той витае във въздуха, който дишаме. И ако унесени във всекидневните си грижи, ние не всякога го чувстваме, в дни на тревоги и изпитания той започва да отеква в душите ни като голяма камбана – призивен и могъщ!
Сава САВОВ
106 години от Съединението ДУХ ПРИЗИВЕН И МОГЪЩ
