ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 68, 1991 г.
Лично мнение
КОМУНИСТИЧЕСКАТА НОМЕНКЛАТУРА ПОД АНТИКОМУНИСТИЧЕСКИ ЧАДЪР
[ad id=“225664″]
С наближаването на новите парламентарни избори отново се активизират усилията на видните опозиционни лидери, бивши второешелонници от партийната живковистка номенклатура, да създадат нов „антикомунистически“ бум. Те не се отказват и от старите лозунги, с които отново да станат господари на улицата: „Долу БКП/БСП“, „Комунистите в Сибир“ и т.н. А от тези „мирни“ и „демократични“ волеизявления до палежите, побоищата, както видяхме, разстоянието е твърде късо.
И затова всеки, за когото истинската демокрация и гражданският мир не са демагогска фраза, се пита: ще се стигне ли отново до миналогодишната картина, обидна не само за един демократ, но и за всеки уважаващ елементарните нравствени норми човек. По моему не е излишно да се помисли над въпроса: кой печели и кой губи от антикомунистическите лозунги и прояви. Действително ли с тях ще се събори „комунистическата номенклатура“ и ще се извърши смяна на системата, както ни уверяват най-яростните антикомунисти. Резултатите от „антикомунистическата“ борба в продължение на повече от година и половина ни карат да се съмняваме дълбоко в прогнозите на бившите комунисти. Данните от печата, радиото и телевизията, независимо от цветовата им окраска, говорят, че „комунистическата номенклатура“ добре се преустройва под „антикомунистическия чадър“ на бившите си второешелонници. И действително, за кой честномислещ човек не е ясно, че „победата“ на опозицията със смяната на правителството на Андрей Луканов с това на Димитър Попов е най-голяма услуга на живковистката номенклатура.
[ad id=“263680″]
Нима тази номенклатура щеше така безнаказано /в съюз с никнещите като гъби спекуланти/ да осъществи този невиждан грабеж над милионите бедстващи хора и да натрупа нови милиони грешни пари. Защо бившите второешелонници не послушаха съвета на д-р Петър Дертлиев да оставят „комунистите“ сами да се оправят от кризата, в която вкараха България? От този ъгъл на зрение се вижда цялата псевдодемократичност на идеолозите на антикомунистическата истерия и провокаторската роля на тяхната „антиноменклатурна“ борба. Доказателства, че има класически пример на метаморфоза или на политически фетишизъм на материалния интерес, ако се изразим в стила на най-големия комунист и изследовател на капитализма, са явни най-малко поради две обстоятелства: първо – всички, които виждат безнаказания грабеж на народа, настояват за справедлива парична реформа, с цел да се изземат натрупаните милиони. Но странно: и „червените“, и „сините“ си правят оглушки! Пита се: на какво се дължи тази разсеяност на двата яростни противника? Второ – пълно мълчание по друг „дребен“ въпрос: за изплащане компенсация на национализираната капиталистическа собственост. Нашият народ в момента прилича на човек, стегнат от навитото въже около тялото, единият край на което е в ръцете на БСП, а другият – в СДС. За да се освободи от тази примка, трябва да се ликвидира създалият се баланс /равновесие между двете сили/. Затова истински освободител ще бъде, който ще създаде трета равнодействаща сила.
Стефан ВАСИЛЕВ преподавател по история Стара Загора
