ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 84, 1991 г.
ЧАСТНАТА МЕДИЦИНА Е САМО ОТДУШНИК ЗА БОЛНОТО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ
така смята доц. д-р Георги Пройчев, завеждащ Клиниката по ортопедия и травматология, зам.-ректор на ВМИ
За или против частното здравеопазване? Споровете са много и твърде полюсни, защото хората са особено чувствителни, когато става дума за здравето и живота им. Но първите частни кабинети са факт, а някъде има разкрити и частни болнични заведения.
Завеждащият Клиниката по ортопедия и травматология в ОРБ доц. д-р Георги Пройчев не знае дали той е първият в Стара Загора, или и други негови колеги са отворили частни кабинети. Но се е решил на тази стъпка по няколко съображения, които не крие от никого. Клиниката има много пациенти от цяла България, които в регламентираното работно време не могат да бъдат нормално обслужени. Средствата, които се отделят за заплащане на свободния прием на лекарите, са силно ограничени. например, самият д-р Пройчев има само два часа седмично. Не на последно място с допълнителния труд в частния кабинет д-р Пройчев смята, че ще подобри семейния си бюджет. Въпреки, че работи от скоро и още не може точно да прецени материалната изгода, той е доволен, че засега пациентите са намерили пътя към неговия кабинет – в сградата на „Електроснабдяване“, където при него се лекуват безплатно служителите и работниците на предприятието. Д-р Пройчев приема три пъти в седмицата и има достатъчно време всеки пациент да бъде спокойно прегледан. Обстановката е приятна, номерата с часа липсват и никой никого не пришпорва. Само в това ли се състои предимството на частното здравеопазване обаче? Д-р Пройчев не отговори еднозначно на този въпрос, защото смята, че добрият лекар ще намери мястото си и не бива това да бъде в центъра на дискусиите. Според него частната медицинска практика в момента е клапанът, който облекчава и лекарите, и гражданите. Но най-неотложният проблем за болното здравеопазване е въвеждането на здравноосигурителната система. Докато тя не се въведе, медицината ще бъде мъчителен труд. Д-р Пройчев е проучил опита на много страни и смята, че най-добър за нашата е германският модел. Там има много видове болнични каси и стойността на лечението се поема изцяло от тях. Извън тази система са държавните служители и лекарите, които се осигуряват от държавата. Сега у нас никой гражданин няма представа колко пари харчи за здравето си. Огромният административен разход също е за сметка на болните. В бъдеще, и то възможно най-близко, трябва всяка здравна дейност да има цена, но гражданите да не се бъркат в джоба и плащат на лекаря, което води не винаги до етични взаимоотношения. Посредникът тук трябва да бъде болничната каса. Противно на очакванията може би, д-р Пройчев смята, че частните и кооперативните здравни заведения крият много опасности, които могат да снижат нивото на здравеопазването. Защото медицината на съвременно ниво може да се развива само с много пари, с каквито днес никой български лекар не разполага. Но на частната инициатива не бива да се пречи и хората да се страхуват от нея, защото в бедна страна, като България основно ще остане държавното здравеопазване, уточни д-р Пройчев. Но трябва да отпратим в миналото криворазбраният морал, че лекарят не бива да печели от труда си. И тук критиката на д-р Пройчев е към изготвения ценоразпис за здравни услуги, публикуван в бр. 80 на Държавен вестник. Там някой от постановките звучат смехотворно. например, посочени са цени за оказване на спешна помощ в екстремни ситуации, за дейности, които са животоспасяващи. Безобразие е да се слагат цени на такива дейности, при които всеки лекар ще окаже спешна помощ безплатно, защото от тях зависи човешкия живот, заключава д-р Пройчев. Според него пациентът трябва да плаща само когато има възможност да избира. Твърде сериозни са въпросите, които поставя доц. Пройчев. те не касаят само „частниците“. Напротив, несъвършенствата в приетия от ВНС Закон за здравеопазването удължиха агонията на боледуващата медицина. Докога? Отговорът навярно е в ръцете на новото Министерство на здравеопазването и на депутатите в парламента. Дотогава да му мислят болните и тези, чийто хляб зависи от тази професия.
Недялка ФИЛИПОВА
