Изрично се забранава рекламата на генетично модифицирани храни и на храни, за които има нормативно въведени ограничения за употреба от деца.
Забраната се въвежда с нов Закон за храните, приет на първо четене от парламента, внесен от Министерския съвет.
В гласуването участваха 132 народни представители, от които 102 бяха „за“, 1 – „против“, а 29 се въздържаха.
Новият закон трябва да гарантира „висока степен на защита на здравето и интересите на потребителите по отношение на храните и да осигури прилагането на правото на ЕС и националните мерки в областта на храните“.
Законът регламентира основните изисквания към опаковането, етикетирането и рекламата на храните.
Предвижда се информацията за храните, включително информацията на етикета, да се представя на български език. Няма да се допуска допълнително облепване на етикетиран продукт с информация, различна от първоначалната или по начин, който прикрива дори част от първоначалното етикетиране.
Въвежда се изрична забрана за реклама на генетично модифицирани храни и на храни, за които има нормативно въведени ограничения за употреба от деца, посредством реклами или търговски съобщения, насочени към детска аудитория, в които участват деца или представят деца, консумиращи тези храни.
Въвежда се забрана и по отношение рекламирането на храни и напитки, съдържащи съставки и вещества с хранителен или физиологичен ефект като мазнини, трансмастни киселини, сол и захар, които не отговарят на изискванията за здравословно хранене.
Да припомним, че точно преди 2 години в кабинета „Борисов“ 2 обмисляха въвеждане на данък „вредни храни“, вдъхновител на който беше тогавашният здравен министър Петър Москов. Предвиждаше се данъкът върху „вредните храни“ да е от 3 до 78%, като имитиращите сирене и кашкавал продукти например, които съдържат хидрогенирани растителни мазнини (трансмазнини), се предлагаше да бъдат обложени с най-високата данъчна ставка.
За първи път днес с новия закон се регламентират изискванията за търговия с храни от разстояние. Въвежда се регистрация на превозните средства за транспортиране на храни от животински произход и на храни от неживотински произход като брашно, хляб, хлебни и сладкарски изделия.
Регистрацията ще се удостоверява със стикер.
[ad id=“225664″]
Компетентният орган ще си затваря очите при раздаване на стикери и цели райони може да останат без доставки, каза при дискусиите депутатът от БСП Валери Жаблянов.
Петър Петров от „Обединени патриоти“ пък настоя МЗ да следи състава и качеството на хранителните добавки.
Ще бъде създаден и публичен национален регистър на бизнес операторите и обектите за производство на бутилирани натурални минерални и изворни води и на публичен регистър на пуснатите на пазара храни, за които компетентен орган е МЗ.
Създава се постоянен консултативен съвет към министъра на здравеопазването по отношение на признаването и пускането на пазара на натурални минерални и изворни води.
Със закона се въвеждат процедури за регистрация или одобрение на обекти за производство, преработка и дистрибуция на храни.
Компетентните органи на национално ниво ще са Българската агенция по безопасност на храните /БАБХ/ и Регионалните здравни инспекции към Министерството на здравеопазването /за минерални и изворни води/.
[ad id=“255238″]
Предвижда се създаване на публичен национален регистър на бизнес операторите и обектите за производство, преработка и дистрибуция на храни, който БАБХ ще поддържа на интернет страницата си.
Предвидено е и създаването на Национален съвет по храните като постоянен консултативен орган, координиращ държавната политика в сектор „Храни“, с участието на представители на всички заинтересовани страни.
В закона е заложено повишаване на размера на санкциите, налагани за нарушение на разпоредбите на закона.
Източник: dir.bg