В навечерието на българското председателство на Съвета на Европейския съюз има ерозия в общественото доверие към политическия елит на страната.
Това отчитат от социологическа агенция „Маркет линкс“ като се позовават на данните от проведено между 6 и 16 октомври т. г. национално представително изследване.
Ето и електоралната картина, която се очертава:
. Оптимистите за развитието на страната в обозримо бъдеще са близо 29%, а песимистите – 65%;
• ГЕРБ е първа политическа сила с електорална подкрепа от 21%, следвана от БСП (17%). „Обединени патриоти“, коалиционен партньор в кабинета „Борисов 3“, печелят доверието на 4%, следвани от „Воля“ (3,3%), ДПС (3,3%), „Да, България“ (3,2%), Реформаторски блок (1%), Коалиция „Нова република“ (1%) и АБВ (1%). При изчисляване на реалния вот в парламента ще влязат първите 6 партии.
• Висок е делът на пълнолетните граждани на страната, които не се чувстват представени от нито един от настоящите политически субекти – общо 43% декларират, че не биха гласували или не са решили кого да подкрепят, ако днес се провеждат парламентарни избори.
С най-високо доверие е президентът
Към момента на провеждане на настоящото проучване е видно, че президентската институция се ползва с най-високо обществено доверие. На този етап острата конфронтация между президента и ГЕРБ все още не оказва съществено негативно влияние върху публичния имидж на държавния глава,отбелязват от „Маркет линкс“. Президентът Румен Радев е с най-устойчива подкрепа и най-висок положителен баланс между позитивните и негативните оценки (съответно 56 към 18).
Следват традиционно одобряваните институции на армията (40:27) и Българската православна църква (38:30).
Пак традиционно Народното събрание (12% положителни, 61% отрицателни оценки) е с най-ниска степен на обществено доверие и открояващ се отрицателен баланс между позитивни и негативни оценки.Около една пета от българите (21%) имат доверие в правителството. Близо 54% от хората обаче са отрицателно настроени към кабинета „Борисов 3“.
„Към настоящия момент обаче кабинетът демонстрира политическа стабилност, а предвид предстоящото европредседателство на страната, през идните шест месеца не се очертават условия за предсрочен вот“, коментират от „Маркет линкс“.
Премиерът Бойко Борисов е със значително по-висок личен рейтинг от с оглавяваното от него коалиционно правителство. 29% имат положително отношение към Борисов. Около половината от анкетираните споделят критични възгледи относно работата на премиера.
ГЕРБ има 4 на сто преднина пред БСП
Всички политически сили са с подчертано отрицателен баланс между позитивните и негативните оценки. Преднината на ГЕРБ пред втората политическа сила БСП е около 4%. Към настоящия момент ГЕРБ може да разчита на 21% от гласоподавателите, но електоралният таван на партията е значително по-висок, тъй като около 33% декларират, че имат положително отношение към управляващата политическа сила.
Въпреки вътрешните проблеми в БСП, соцпартията запазва устойчива позиция – 27%, а 17% са готови да я подкрепят с вота си. Въпреки че електоралната тежест на Обединени патриоти е около 4%, регистрираното доверие към тях е 21%, дължащо се на успешно изградената колаборация между тях и ГЕРБ. Към настоящия момент останалите политически сили са с ниски стойности на електорална подкрепа.
Ако десните формации намерят помежду си общ език, биха разполагали с електорален потенциал да се превърнат в трета или четвърта политическа сила върху политическата карта, протнозират от „Маркет линкс“.
Влошаване на политическия климат
Междуинституционалното напрежение, както и зачестилите през последните месеци скандали, свързани главно със злоупотреби с власт по места (разкритията около роднинските назначения на Делян Добрев в Хасково, случая „Суджукгейт“ и т.н.), осезаемо влошават политическия климат. Сред пълнолетното население на страната преобладава негативно отношение не само към всички политически субекти, но и към публичните институции – изпълнителната, законодателната и съдебната власт.
Дефицитът на доверие към политическия елит се обуславя както от демонстрираното повърхностно отношение от страна на парламентарно представените партии към ключови социални политики, така и от липсата на дългосрочна визия за развитие на държавата. Актуалният въпрос за председателството ни на Съвета на ЕС не е онзи крайъгълен камък, около който би следвало да бъде структуриран политическият дебат към момента. Като цяло, тази тема се изчерпва с представянето на приоритетите, т.нар. „Трите К“, консенсус, конкурентоспособност и кохезия, както и със скандалите около финансирането за ремонта на НДК.
Представянето на България по време на председателството ни в ЕС би могло и да не предреши съдбата на кабинета „Борисов 3“, но със сигурност ще бъде от решаващо значение за мястото и ролята на България в ЕС.
Националното представително проучване е финансирано и проведено от Маркет ЛИНКС. Обем на извадката 1017 лица над 18 г. в цялата страна. Период на провеждане: 06-16 октомври 2017.
