Нарцистичното разстройство на личността се отнася към групата на драматичните личностови разстройства.Това е нестабилно емоционално състояние с изкривена представа за собствена личност.
Характеризира се с преувеличено себеуважение, чувство за превъзходство, пълно ангажиране на вниманието със собствените успехи и способности, убеденост във възможностите и едновременно с пренебрежение към качествата и заслугите на околните.
Това поведение, прикрива една крехка, лесно ранима, несигурна личност, уязвима към критика, неуспех, поражение.
Всеки от нас възприема и реагира индивидуално на ситуациите, които ни предлага ежедневието, комуникира с близки, приятели, колеги или непознати по собствен начин. В някои случаи реакцията е по-умерена, в други преувеличена, но здравият човек може да запази подходящи отношения с хората около него, да поддържа нормален социален живот.
При хората с личностни разстройства трудно се модулира реакцията към предизвикателствата на деня, което се отразява на връзката със семейството, колегите, приятелите, а това пречи в личен и професионален аспект.
Какви са симптомите на нарцистичното личностово разстройство?
Чувство за превъзходство над останалите, изтъкване на собствените успехи, възможности, преувеличаване на постигнатото, убеденост в правотата си, очакване на възхищение от околните и подражание от тяхна страна, незачитане на чувствата и мнението им, арогантно поведение, презрение към тях, завист към околните, необходимост от набавянето на специални придобивки – най-мощното,най-модерното, най-скъпото, както и парадиране с притежанието им.
Едновременно с това се наблюдава и свръхчувствителност към обиди, включително погрешно тълкувани като такива изказвания или критика. Тези хора трудно поддържат социални контакти, развалят отношението си със семейството, с приятелите.
Обикновено проявите започват на млади години, след юношеската възраст. Малко по-висока е честотата сред мъжете.
Причината за развитието на личностово разстройство, включително и нарцистично не е изяснена. Както и при другите, така и при този вид се смята, че проблемът се крие още в детството – прекомерната загриженост, високите изисквания на родителите.
Все повече психиатри обаче наблягат на липсата на необходимото внимание и обич, малтретиране, лош пример за подражание в детска възраст. Други теории залагат на генетична компонента или промени на биохимично ниво.
Критериите за Нарцистичното личностово разстройство са дефинирани от DSM – Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders. За поставяне на диагнозата са нужни 5 от тях.
– Засилено чувство за собствена значимост;
– Идеи за собствено превъзходство, красота, интелигентност;
– Убеждение за собствена уникалност;
– Изискване на възхищение от околните;
– Очакване за неотменно добро отношение , независимо от поведението;
– Експлоататорско отношение към околните, което се приема за естествено;
– Липса на емпатия;
– Чести прояви на ревност или убеждение, че другите му завиждат;
– Чести прояви на безпардонност и арогантност.
Лицата с личностови разстройства не допускат наличието на психичен проблем и не търсят помощ. По-често техни близки ги свързват с психиатър. Дори и сами да поемат инициативата за консултация, те търсят причината в другите, в обстоятелствата в ежедневието, но не и в самите себе си.
