ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 87, 1991 г.
Отзвук
ВЕКОВЕЧНА ЛАМПАДА НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ
Добре ни е известно определението, че силата и достойнството на една нация са в зависимост от духовната мощ, нравствената висота и съхраненото народностно съзнание на нейните граждани. А духовната мощ идва от изучаването, познаването и предаването на младите поколения, наследството, което са ни оставили нашите родолюбиво жертвени предшественици, наречено – наша отечествена история. Който познава и тачи историята на народа си, духовните и нравствените постижения на нацията, той е духовно възвисен, а възвисеният дух означава сила и достойнство на отечеството. До Хилендарския проигумен свети Паисий Хиляндарски бяха минали близо четири века от падането на старославната столинина Търновград под ярема на завоевателя агарянин. През тези робски векове споменът за българското преславно минало постепенно избледнявало. Опасност грозяла, мрак на забрава да обвее народностната ни свяст. Тежко униние сковавало в безсилие духа. Но мракът на робската неволя не смогнал да загаси напълно светлика на тази свяст, макар, че духът народностен е бил окован във веригите на немощта. Изключителен принос за националния издиг и оцеляване има народностната БЪЛГАРСКА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА. В нейните глъбини е продължавала да струи стихията на българското битие на православно благочестие, на всепредана обич към всичко родно и свято, на пълно упование в Бога, на неговия промисъл и всепобедна сила. От тази вековечна светлина запалиха лампадите си и от тая неуловима стихия взеха вдъхновението и силата си народните будители по цяло българско, а и в нашия героичен град Стара Загора. Пръсканите от будителите народни – черноризци и миряни – светлини, са блестяли в народната душа. И като живоносен извор са оживотворявали глъхнещите спомени за пресвещенно минало и са нашепвали слова на радост и надежда. В светите ни обители, начело с Рилската, с пръв народен будител и закрилник свети Иван Рилски, в манастирите и прицърковни килии, метошките огнища (знаем колко много метошки огнища е имало в нашия хубав град Стара Загора) никога не е секвала просветителската традиция на някогашните бележити обители и школи на Велики Преслав и Охрида син на Килифарево и Търново, дето книжовността е била на висотата на останалите подвижнически добродетели и задължения. Славяно-българската грамотност намерила у тях последно убежище, скрито от погледа на похитителя. Там свето Кирило-Методиевските писмена са били дух, а не мъртви знаци. Държали са буден духът на българската история и с него са будели от унеса на съня народа ни. Оттук са били припалвани гаснещите светлини, които благочестиви люде скътвали в свещената пазва на своето българско родолюбиво сърце, за да ги понесат като Хоривски огън из близки и далечни родни краища. Оттук са излизали ревностни родолюбци, за да обхождат мила Татковина и укрепват в народностното съзнание надежда за честити и светли бъднини. В тъмното робство преподобни свети Паисий Хилендарски написа СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ, а друг – Св. Софроний Врачански, а преписа пръв, за да се разпространява и чете от окования в духовни и политически вериги народ. Националното съзнание бе ПРОБУДЕНО! Повишено бе патриотичното чувство! От тази скромна, но заредена с мощно патриотично чувство историйца, пламна българският дух и огнени духовни езици се извисяваха все по-нагоре. Така се роди денят на духовната и политическата ни СВОБОДА. Родиха се гениите на българската поезия и култура, творците на науката и изкуството. Дълъг е нанизът на народните будители. Те са пресветло съзвездие на нашия роден небосклон: начевайки от светите братя Кирила и Методия, светиите им ученици Климент и Наум Охридски; Сава Горазда и Ангелария; свети княз Борис (покръстител), Свети Иван Рилски, свети Патрийрх Евтимий, свети Паисий Хилендарски, свети Софроний Врачански, Неофит Бозвели, епископ Иларион Макариополски, иеродякон Игнатий – Васил Левски, Георги Сава Раковски, Митрополит Климент Друмев, Любен Каравелов, дядо Славейков, Иван Вазов (Патриарха на нашата литература), Захарий Княжески и Атанас Илиев (бележити наши съграждани), Митрополит Методий Кусев и плеада други, все верни синове на Църква и Родина. О, вие, будители народни! Вашите редици са неизброими! Вашият пример е залегнал дълбоко във всяко честно българско сърце. И в скрижалите на Стара Загора вашето име светлее с неземен блясък. С живота и делата ви вие поддържахте народностното съзнание на българина, неговия народностен дух, неговото родолюбие, неговата духовност; поддържахте неговия КОРЕН жив, животворен, макар и за малко време да бяхте извадени от тоталитарния атеизъм от ПАНТЕОНА на националните герои. Будители народни! Вижте сега как признателните потомци се прекланят пред вашия свят патриотизъм, който сега вие преливате в тях и с който тяхната обич към род и Родина навеки ще пребъде в слава и величие! Будители народни! Вашите огнени слова, героични борби и безгранична любов към рода български и беззаветна саможертва пред олтаря на Църква и Отечество са светъл лъч, пронизващ времето и сърцата на отечестволюбци, за да се творят нови светли дела за доброчестината на днешна и утрешна демократична майка България. Светци, будители народни, дигнете света десница, за да ни осените с благослова на отечестволюбието и родолюбието. Днес този благослов ни е много, много необходим за духовното и нравственото: личностно, семейно и народностно извисяване и благополучие. Будители народни, влейте в сърцата ни от силата на вашия дух безпределната ви обич към всичко свято и родно. Отправете стъпките ни към сияйни висини, към които вие и в ден и в нощ без умора вървяхте; вие, които прокарвахте трайни бразди в народностната душа и посяхте златокласи зрънца на евангелската и народностна правда със себепожертвователно родолюбие. Поклон, дълбок поклон пред безсмъртното ви дело и родолюбив подвиг! Нека навеки да гори и се разгаря от поколения и поколения православна църковност и негаснещо отечестволюбие и родолюбие, за благоуспеха на свидна татковина и доброчестина на наш народ – народ български, народ правдолюбив, народ свободолюбив. НА МНОГАЯ, МНОГАЯ ЛЕТА ОБИЧНА МАЙЧИЦЕ, СВЯТА БЪЛГАРИЙО, РОДИНО МИЛА! ДА ПРЕБЪДЕ СЛАВАТА ТИ ОТ РОД В РОД И ОТ ВЕК НА ВЕК!
Старозагорски митрополит ПАНКРАТИЙ
Отзвук ВЕКОВЕЧНА ЛАМПАДА НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ
