На всеки 6 секунди един човек в света умира от диабет. И макар на пръв поглед да изглежда, че диагнозата се поставя лесно, че може да се постигне добър контрол над болестта, стига да спазваме няколко прости правила, и че съвременната медицина разполага с широка гама от лекарства от ново поколение, болните се увеличават. Кога трябва да посетим ендокринолог, как да живеем с вече поставената диагноза, какви са усложненията и можем ли да ги избегнем, как пациентът може да бъде обучен и защо е важно да „слуша“ своя лекар – разговаряме с д-р Явор Асьов, който е част от екипа на Клиниката по ендокринология и болести на обмяната на Александровска болница. Само преди дни той получи грамота за млад изследовател за най-успешна научна разработка от конкурсно-проектното финансиране в МУ-София.
– Д-р Асьов, в месеца на диабета, бихте ли ни разказал за ролята на диабета в съвременното общество и защо е важно да му обърнем внимание?
– Диабетът е глобален здравен проблем, както поради нарастващата си честота, така и поради високия риск от развитие на сериозни, застрашаващи живота усложнения. По данни на Международната диабетна федерация, в глобален мащаб от диабет страдат повече от 422 млн. души или 8.5% от възрастната популация. Диабетът е една от основните причини за смърт, като на всеки 6 секунди умира 1 човек някъде по света. Нещо повече, той се набеждава за основна причина за слепота, ампутация на крайник, влошаване на бъбречната функция с необходимост от хемодиализа и значимо повишава риска от сърдечно-съдови заболявания. Всичко това е свързано с мобилизиране на огромен финансов и научен ресурс от световните здравни системи, които отделят приблизително 12% от бюджетите си за лечение на диабета и неговите усложнения.
– Как хората могат да разберат дали са в риск от диабет?
– Диабетът е коварно заболяване. Добре известна е сентенцията, че „високата захар не боли“. Затова международните диабетни организации съветват лекарите активно да го търсят в така наречените рискови популации. Най-общо казано това са пациенти с първа линия родственик с диабет, такива с високо кръвно налягане или висок холестерол, преживяли сърдечно-съдови инциденти като инфаркт или инсулт, хора с наднормено тегло или такива на възраст над 45 години, водещи заседнал, изпълнен със стрес начин на живот. Въпросът ви е уместен, тъй като и самите хора, разпознаващи се в някоя от тези групи, биха имали полза от това активно да търсят специализирана лекарска помощ с цел изключване на диагнозата захарен диабет. В момента в Клиника по Ендокринология на Александровска болница тече точно такава програма за ранна диагностика на болестта.
– Ако диабетът не се диагностицира навреме и ако не се контролира правилно, какви са последиците?
– Бих казал, че има смисъл да говорим не просто за ранна диагноза на диабета, но и за ранна диагноза на рисковите за диабет състояния. Медицината разполага с убедителни доказателства, че около 60% от случаите с диабет и 30% от диабетните усложнения могат да бъдат предотвратени чрез промяна в стила на живот или медикаментозно лечение. В Александровска болница работим по една Европейска програма, целяща точно това – да открием рискови за диабет пациенти и да положим усилия той да не се развие или поне да бъде отложен достатъчно във времето. Ключът към разбиране на проблема диабет се крие в така наречените диабетни усложнения на прицелни органи. Високата кръвна захар има свойството по различни механизми да уврежда съдовете, нервите, очите и бъбреците, което от своя страна води до сериозни здравни последици и повишен риск от смърт. Колкото по-висока е кръвната захар, респективно, колкото по-лошо лекуваме диабета, толкова по-голям е рискът от развитие на усложнения.
Д-р Явор Асьов
– Трудно ли се постига добър контрол на диабета?
– Захарният диабет е диагноза до живот. Това означава, че пациентът трябва да е постоянно мотивиран да следи и да контролира състоянието си. Това става със спазване на три прости стъпки: първо, системно проследяване на стойностите на кръвната захар у дома; второ – изследване на гликиран хемоглобин, един важен показател, който показва средните стойности на кръвната захар за период от три месеца и трето, чести срещи със специалист ендокринолог за корекция в лечението и активно търсене на потенциално развили се диабетни усложнения. Макар на пръв поглед стъпките да не изглеждат сложни, в реалния живот се оказва, че това съвсем не е така. Постигането на добър контрол е трудно и изисква лекар и пациент да работят в екип.
– Каква е връзката между диабета и други заболявания и конкретно сърдечно-съдовите? И може ли с промяна на живота да ги избегнем?
– Връзката на диабета със сърдечно-съдовите заболявания е сложна, но неоспорима. Хората с диабет имат два до четири пъти по-висок риск от смърт в сравнение с техните връстници, ако те нямат диабет. Затова доброто лечение и контрол могат значимо да намалят риска от сърдечни заболявания. Аналогично, диабет тип 2 е пряко свързан с наднорменото тегло, повлияването на което може да допринесе значимо за добрия контрол на болестта. Така наречената „промяна в стила на живот“ представлява съвкупност от мерки, които болният с диабет трябва да предприеме, да се храни по-здравословно и да се движи повече. Тези мерки са толкова важни, че фигурират на първо място във всяко съвременно ръководство за лечение на диабета. На практика обаче, в забързаното ни ежедневие, рядко им обръщаме достатъчно внимание и разчитаме само на „вълшебното хапче“. Същевременно разполагаме с неоспорими доказателства, че промяната в начина на живот може да спомогне за добрия контрол на диабета и другите сърдечно-съдови рискови фактори, за намаляване на диабетните усложнения и подобряване качеството на живот на пациентите.
– Каква е отговорността на лекаря и има ли необходимост от обучения за пациента?
– Отговорността на лекаря, а бих казал и на медицинската сестра, по отношение на лечението на диабета, е огромна. Тя включва обучението на пациента за това как да се храни и движи, как да контролира добре състоянието си, как да разпознава остро настъпващите усложнения и да бъде мотивиран да се грижи за здравето си. Въвличането на пациента в лечебния процес, търпението и изслушването на тревогите му, системното подаване на информация на малки порции, са ключът към успеха в лечението на диабета. Същевременно специалистът, лекуващ диабета, е с пациента си само в 1% от времето. За останалите 99% е отговорен самият пациент – за това какво ще сложи в чинията си, за това ще изпие ли предписаното лекарство, ще реши ли да се качи по стълбите или ще вземе асансьора на път за работа.
– В каква насока се развива диабетологията и какво е значението за грижите и лечението на хората с диабет?
– Диабетологията се развива с бързи темпове в последните няколко години, което отговаря на бързо нарастващата честота от диабет в глобален мащаб. Опитваме се да открием диабета все по-рано, да го контролираме все по-добре и да накараме пациентите, страдащи от диабет, да не се чувстват по-различни от останалите. Смятам, че грижата за хората с диабет става все по-добра. Така например, добро лекарство за лечение на диабета е вече не само това, което намалява кръвната захар, а и това, което намалява телесното тегло, понижава кръвното, холестерола, а защо не – значимо намалява риска от сърдечни болести? В България разполагаме с пълната палитра нови лекарства за лечение на диабет, част от които отговарят на тези условия.
– Какви промени в терапията очаквате през следващите 5 години?
– Лечението на диабета става все по-добро. Терапията с инсулин извървява дълъг път от първата инсулинова инжекция през 1922 година, докато се стигне до съвременните инсулинови препарати. Така например, новите дългодействащи инсулини намаляват риска от екстремно понижаване на кръвната захар през нощта, правят лечението на диабета много по-флексибилно за активните пациенти и улесняват до голяма степен специалиста по отношение на диабетния контрол. Големи надежди се възлагат на алтернативните методи на въвеждане на инсулина в тялото, различни от традиционния – подкожен. Работи се върху инхалаторен инсулин, а също и върху т.нар. инсулиново хапче. Напоследък доста се говори и за smart /умен/ инсулин. Тоест инсулин, който да „смъква“ кръвната захар пропорционално на нивото й – ако е висока да действа по-силно, а ако е ниска – да не действа въобще. Същевременно активно се работи и върху по-лесни начини за измерване на кръвната захар. Медийният гигант Google например разработва контактни лещи за очи, които да измерват захарта в сълзите и по този начин да намалят необходимостта от многократни убождания за измерването й от пациентите.
– Какво е посланието ви към пациентите със захарен диабет?
– Бъдете активни, задавайте въпроси, четете от достоверни източници и се информирайте за вашето състояние. Променяйте ежедневието си с малки, но системни крачки – избягвайте онази част от магазина с вредните храни, изкачете двата етажа до жилището си пеша, посещавайте по-често специалиста ендокринолог. Ние, като ваши лекари, сме до вас, за да ви помагаме.
