Страх
Страх ме е от нежните ръце,
отдалеч протегнати за ласка.
Страх ме е от твоето сърце,
идващо открито и без маска.
Страх ме е от парещите устни,
носещи надежда и наслада.
Страх ме е от силните ти чувства,
правещи ме влюбена и млада.
Смела съм, когато се изправям
срещу трудности и поглед груб.
Ала най боли,аз вече зная,
щом ласката превърне се в юмрук.
И ако устните ти кажат „Сбогом”
и не усетя пламъка суров-
това ще бъде истинския удар
на времето , наречено”живот”.
