В последните 20 години историческата наука откри свидетелства, които показват каква е била истинската титла на Кубрат. В откритото при Мала Перещепина съкровище, най-голямото за средновековна Европа, се намират и три златни пръстена, върху които са записани като номограми титлите и името на собственика. Тези пръстени са показани на снимката заедно с прочита на техните номограми. Най-напред австрийския учен Йоахим Вернер, после и много чуждестранни и български учени разчетоха номограмите.
На тях се вижда името на Кубрат и неговата титла патриций, дадена му от византийския император Ираклий I(610-641) при сключване на договор за мир и взаимна отбрана между Стара велика България и Византия през 632 г. Но на първия, най-голям пръстен, се чете и особената думичка БАТ, поставена пред името на владетеля. Думата БАТ не е случайна. Тя е една от най-известните и широко използвани титли и звания в древния индо-ирански свят и означава «владетел», «военначалник», «първенец». В много източници името на Кубрат е предадено с формата Курбат, Орбат, Худ-бат, с което се подчертава неговата владетелска титла „бат“.
Според проф. Борис Парашкевов тази дума присъства и в няколко знакови славянски думи с ирански произход: господ, господар и господин. Например «господ» произлиза от иранския израз gast pati, означаващ „владетел, повелител” (pati) на враговете (gast). Староиранското pati – господар е заимствано в старогръцки като despot – господар и османо турски като padishah – господар на шаховете.
Всъщност не само Кубрат, но и неговият наследник – бат Баян (Батбаян) е носел тази титла, защото е бил 4 години начело на държавата. След нападението на хазарите бат Баян се покорява и остава със своя народ в земите покрай реките Дон и Кубан. Там се оформя зависимото княжество на т.н. «черни» (несвободни) българи. То надживява Хазария с 50 години и е покорено от Киевска Рус. Неговите потомци, заедно с придошлите славяни, оформят днешните кубански и донски казаци.
Както изглежда, титлата бат е останала при Баян и безвъзвратно е загубена. Има данни обаче, че народът на Аспарух е продължил да назовава своя владетел, макар и неофициално, с титлата БАТ. Например, в Анонимния български апокриф от XI-ти век Аспарух е наричан с три имена – Исперих, Испор и Батой. Отец Паисий в своята История словеноболгарская също нарича Аспарух с името Батоя, а в почти синхронната история на монаха Спиридон (Исторiя во кратце о болгарскомъ народе славенскомъ) Аспарух е наречен Батуя, князъ болгарский. Бенедиктинският монах от XI век Сигеберт (Зигеберт, Сигиберт) в своята Chronica Sigeberti Gemblacensis нарича Аспарух Батий. В Дуклянския летопис, написан в град Дукля (днес град Бар, Черна Гора) в края на 12 век Аспарух е наречен Владин, Владино, Баладес. Имената Батой, Батоя, Батуя и Владин може да произлизат от посочената по-горе владетелска титла бат (владетел), която народът е продължил да употребява за известно време по силата на историческата традиция. Дуклянският летопис е бил написан на сръбски от анонимен свещеник, което обяснява сръбския превод на иранското Батой в славянското Владин. По-късното славянско име Влад, Волод, Володя, Всеволод, Владимир може да се изведе като калка на прабългарската титла БАТ – владетел.
Според проф. Ив. Добрев титлата бат се среща и при ранните маджарски владетели – Юлай-Бат и Ар-пад. Името на хипотетичния брат на Кубрат – Самбат също може да съдържа тази титла. Титлата бат може да се съдържа и в известното название “БАТЮШКА” на руските царе. Възможно е топонимът Карнобат да произлиза от Крум (Карно) бат.
В заключение, документираната титла на Кубрат и синът му Баян е бат, а не хан.
Източник: protobulgarians.com
